Брайан Хейг - Частен сектор

Джанет отвори уста, затова бързо казах:

— Няма да разкриваме връзката с „Гранд Вистас“. Но до залавянето на убиеца искам охрана за нас с Джанет и близките ни.

— Можем да го уредим.

— Да не забравяме за онова дело, с което заплашва фирмата — допълни Макгрудър.

— Откъде знаеш?

Той се усмихна.

— Човекът на ФБР във фирмата ни държи редовно в течение. Здравата си ги притиснал, Дръмънд. Налага се да измислиш убедителен начин да оттеглиш заплахата и всичко да се върне към нормалния живот.

— Можем да го направим.

Озърнах се към Джанет. Изглеждаше потресена, разочарована и с безнадеждно разбити илюзии. Без съмнение заради крайния резултат, а може би мъничко и заради мен. Преглътнах с усилие и казах:

— Джанет, няма друг начин. По-добре половин залък, отколкото…

— Млъквай.

— Веднага.

Питърсън се вгледа за миг в нея, после каза:

— Имам ли съгласието ти?

— А аз имам ли избор? — Не беше въпрос, а горчиво признание. Тя добави: — Ще направя каквото трябва.

— Благодаря. Наистина. Трудно се преглъща такова нещо, но е за благото на страната. — Той помълча още малко, преди да каже: — Много е невъзпитано от моя страна, но трябва да ви предупредя, че ако изтече информация, ако операцията бъде застрашена по какъвто и да било начин, ще знам кого да търся. Ние нямаме официален закон за държавната тайна като британците, но има някои наказателни мерки, които мога да използвам срещу вас — и повярвайте, няма да се колебая. Разбрахте ли?

Аз кимнах. Джанет дълго го гледа, преди на свой ред да поклати брадичка.

Но Питърсън имаше добра интуиция и очевидно усети, че току-що съм платил много скъпа цена за тази сделка. За да замаже положението, той се полюшна от пръсти на пети и каза:

— Майоре, трябва да те похваля за отличната детективска работа. Как разкри операцията… как разгада всичко… това говори за изключително хладнокръвие и интелигентност.

— Преди да стане юрист, Шон свърши доста работа за твоите хора — отбеляза Клапър.

Питърсън кимна, сякаш това обясняваше всичко. После добави:

— Е, когато всичко приключи, Дръмънд, струва си да помислиш дали да не работиш при нас.

Усмихнах се.

— Може и да ми хареса, господин директор.

Лъжех, естествено.

Но в тази сграда беше съвсем нормално.

Беше пладне, когато двамата с Джанет излязохме от асансьора на дванайсетия етаж на „Морис Нетуъркс“.

Бях се обадил на мама, татко и Джон да им обясня, че в близките дни животът ще стане малко по-труден, че глупавият Шон пак е забъркал някаква глупава каша и сега добрите момчета и момичета от Федералното бюро за разследване ще се мотаят наоколо да им пазят задниците няколко дни. Намекнах на Джон, че не би било зле да погостува на мама и татко — така на федералните щеше да им е по-лесно… и по-евтино, както ме помолиха да изтъкна новите ми приятели от правителствените служби.

Мама ми заръча да внимавам, татко изръмжа, че може и сам да си пази задника, а Джон заяви, че вместо да гостува на татко и пак да подхващат старите разправии, предпочита да отлети с частен самолет до Таити или някое друго затънтено място.

Джанет също се обади на близките си, но напоследък беше станала много затворена и не ми каза как е минало.

Отидохме до „Морис Нетуъркс“ с моята кола и макар да не забелязах присъствието на придружители, имах уверения, че където и да отидем, ще ни държат под око поне десетина федерални агенти.

Но когато се разтвори вратата на асансьора, мис Тифани Алисън не ни посрещна с усмивка. Иначе изглеждаше потресаващо с прическата, маникюра и другите женски прелести, но не се усмихваше.

Без да каже поне една приветствена думичка, тя хладно ни придружи до вратата на Джейсън. Може би си въобразявах, но задникът й — а той беше наистина задник от световна величина — сякаш се люшкаше и въртеше по-еротично от обичайното. Така си е, има различни начини да се сбогуваш или да пратиш човек на майната му.

Тя отвори вратата на Джейсън, въведе ни вътре, хвърли ми за довиждане леден поглед и затвори.

Джейсън се измъкна иззад кръглото бюро и тръгна към нас. Джесика Монър остана да седи зад стъклената заседателна маса, а по лицето й бе изписана студена ненавист. Явно днес на Шон Дръмънд не му вървеше с жените.

Джейсън се приближи до Джанет и каза:

— Вие навярно сте адвокатката, с която разговарях тази сутрин.

— Джанет Мороу — напомни му тя малко рязко, но делово. — Откровено казано, радвам се, че уредихме въпроса. Мразя да ходя по съдилища.