Брайан Хейг - Частен сектор

След дълго мълчание Филис обясни:

— Трябва да знаем с кои компании се захваща синдикатът. Вземете например приятеля си Джейсън Морис. Подробностите не са много ясни, но успяхме да се досетим как е станало.

Джак веднага подхвана топката.

— Преди няколко години Морис изпаднал в беда. Цялото му лично състояние било вложено в акции на компанията. Бизнесът му рязко се свивал, целият телекомуникационен сектор страдал от свръхпроизводство и банките станали безмилостни. Тогава той се обърнал към твоята фирма за съвети по един евентуален банкрут.

— Защо точно моята фирма?

— Не знаем. Но някой от фирмата уведомил синдиката и Джейсън Морис получил предложение. Чрез замяна на капацитет получава пари. Всичко е само привидно, разбира се. От „Гранд Вистас“ му пращат пари в брой, а той се отплаща с акции. Тъй като сделката се извършва под счетоводния етикет „суап на капацитет“, никой не се заглежда толкова строго, както при непосредствен заем или продажба.

Настана тишина. Всички размишлявахме какво означава това.

Филис продължи, сякаш смяташе, че сме твърде глупави, за да съобразим сами.

— Наистина гениално. Парите се перат всеки път когато „Гранд Вистас“ продава акции. Огромни суми. А ако акциите на „Морис Нетуъркс“ се вдигнат, „Гранд Вистас“ и техните клиенти ще забогатеят още повече.

В тази зала реалността наистина се менеше през цялото време. Сега отваряха шлюзовете и ни заливаха с информация и разкрития — но забележете, не отговаряха само на онова, за което попитах съвсем недвусмислено. Простичко казано, стискахме ги за топките… само че имаха и резервни топки.

— Обясни ми защо тази сутрин Джордж Мийни пристигна в апартамента ми толкова бързо — казах аз.

— По този въпрос питай Джордж — отвърна Филис.

— Питам теб.

— Не разполагам с отговор.

— Мисля, че разполагаш.

— Погрешно мислиш. Работим по случая с ФБР, но не споделяме всичко. И те също.

Сериозно? ЦРУ и ФБР да не си говорят? Как е възможно? Сигурно лъжеше, но най-добрите лъжи винаги се основават на истината.

Вдигнах очи към Питърсън. Преди минута бе разбрал, че подчинените му крият сведения не само от нас, но и от него. Вероятно Филис и Джак също щяха да си имат проблеми с кариерата.

Но той или бе решил, че вече сме чули достатъчно, или че в никакъв случай не бива да чуваме следващото голямо разкритие, защото ще е много лошо — например напълно неоправдано нарушение на закона. Или пък не искаше да чуем следващото признание, защото така губеше всякакъв шанс да се прави на невинен наивник. Никой не оцелява на онзи стол шест години, без да знае кога да си запуши ушите.

Той се обърна към Джанет и побърза да смени темата.

— Кажи ми какво смяташ, че мога да направя за теб. Как да приключим с въпроса?

Джанет каза:

— Искам убиеца и останалите виновници.

— Много искаш.

— Не е много. Искам правосъдие за убитата си сестра и баща си. Убиеца заедно с хората които са го изпратили.

Той ме погледна.

— Можеш ли да я вразумиш?

Мамка му — ето че дойде и това. Големият избор: дали да плюя на спомена за Лайза и на приятелството, или каквото там имаше между нас с Джанет… или да потъпча клетвата за вярност и дълг, която ми повеляваше да опазвам и съхранявам националните тайни.

Усетих как очите на Джанет надничат в сърцето ми, а погледът на Клапър пронизва душата ми.

Казах на Питърсън:

— Убиецът се закле да унищожи мен, Джанет и всичките ни роднини. Разбирате ме, нали?

— Нямам нищо против да накажем убиеца. Той е хладнокръвен злодей и заслужава възмездие.

— Какво възмездие?

Той бе предвидил този въпрос и отговори:

— Не прибързвай. Когато го открием, ще мислим за възмездието.

Точно в този момент Клапър, който безмълвно следеше целия разговор, изведнъж се обади:

— Директор Питърсън, смятам, че трябва да отговорите на Шон.

Озърнах се, но той не ме гледаше.

— Добре — каза Питърсън. — Няма да лъжа, страхотно ще ми олекне, ако убиецът окаже съпротива при арест и се наложи употреба на сила. Има обаче и други решения. Ако го заловим жив, аз и директорът на ФБР можем да го засекретим като терорист и заплаха за националната сигурност и процесът да мине при закрити врати. Доволен ли си?

Не. Исках онзи мръсник на два метра под земята. Но бях доволен, че правните тънкости са изпипани.

— А ако узнаем имената на преките му съучастници? — попита Клапър.

— Не мога и няма да отстъпя по този въпрос — отговори Питърсън. — Съучастниците му трябва да се чувстват в безопасност и да си останат по местата заради успеха на операция „Троянски кон“. — После добави: — Някой ден в неопределеното бъдеще ще дойде и техният час за разплата. Но засега трябва да се задоволите с това.