Брайан Хейг - Частен сектор

— Тогава върви да се гръмнеш.

Мисля, че отговорът на Джанет беше пределно ясен.

Стори ми се уместно да добавя:

— Аз съм с нея.

Точно в този момент вратата се отвори и пристигнаха още двама.

Джеймс Питърсън беше директор на Централното разузнавателно управление от шест години — дълъг срок за каквато и да било държавна служба във Вашингтон и цяла вечност за царството на грандиозните провали, наречено ЦРУ.

Беше нисък и набит, тъмнокос, с проницателни черни очи, дебели нацупени устни и както мнозина властни мъже излъчваше ореол на компетентност и самоувереност. За човек с неговата мрачна слава и безброй отговорности изглеждаше удивително откровен, прям и дори дружелюбен. Естествено, всичко беше илюзия.

Гледайки втренчено Филис, той прекрачи в залата и попита:

— Е, как върви?

— За съжаление зле — призна тя.

Той кимна на нея и на Макгрудър, после каза:

— Това е Том.

Нямаше нужда да ми представя спътника си. Лично аз не бих го нарекъл Том, защото ставаше дума за генерал Томас Клапър — последния човек, когото очаквах, желаех и държах да видя в момента.

Но Клапър тръгна право към мен, протегна ръка и изрече прекалено спокойно:

— Майор Дръмънд, как сте?

— Добре, господин генерал. Нали разбирате, с оглед на обстоятелствата.

По очите му видях, че разбира. И че в най-близко бъдеще предстои сериозно обсъждане на кариерата ми.

По момента на появата им не беше трудно да се досетя, че са следили какво става в залата.

Той се усмихна на Джанет.

— Аз съм Томас Клапър, бившият началник на Лайза. Може ли да те наричам Джанет?

Както казах веднъж, Клапър е типичен южняшки джентълмен. Ако не се зъби, може да бъде чаровен, дори обаятелен. Поне така съм чувал.

— Да… ще ми бъде приятно — отвърна Джанет.

— Джанет, дълбоко съжалявам за Лайза. Разговарях с баща ти, а сега искам да изкажа съболезнования и на теб. Почти от трийсет и пет години работя във военния съд. Ценях Лайза безкрайно високо. Тя беше чудесна личност и един от най-добрите юристи, които съм срещал.

Звучеше искрено и навярно наистина беше така.

— Благодаря — отговори Джанет.

— Аз пратих Дръмънд в Бостън за ваш кризисен офицер.

— Още веднъж благодаря.

Той се озърна към мен.

— Недей да ми благодариш за това.

Тя сметна последното за шега и се засмя учтиво. Клапър не.

— Той ми спаси живота — каза Джанет. — Може би грешите за него.

— В никакъв случай.

Този път Клапър се усмихна. Но само на нея. Не и на мен. Лош знак.

И като стана дума за лоши знаци, забелязах, че Питърсън е използвал момента, за да привика помощниците си в ъгъла и да ги изкомандва тихичко. Така нареченият Джак Макгрудър явно не харесваше заповедите. Питърсън се приведе към него и прошепна нещо. Макгрудър сви рамене, отдръпна се и очевидно загуби спора.

После Питърсън дойде при нас, ръкува се с Джанет, после с мен и нареди на всички да седнат отново. Той остана прав, да ни гледа отвисоко. Дребните хора знаят всякакви трикове.

Най-напред се обърна към Джанет и мен.

— Обясних на Джак и Филис, че е време да ви разкрием останалото. — Изгледа ни втренчено и добави: — Разбирате, че нищо, казано тук, не бива да излиза извън тази зала.

— Не съм съгласна — възрази Джанет.

— Вярвам, че когато приключим, ще се съгласите.

— Аз пък вярвам, че бъркате.

— О, ще видите.

Клетият глупак явно не я познаваше като мен.

Между демонстрацията на самоувереност и прикритата заплаха границата е съвсем тънка, тъй че не бях наясно кое от двете съм чул току-що.

След като ни даде да разберем какво мисли, той се обърна към Макгрудър:

— Кажи им, Джак.

Божичко — този май наистина се казваше Джак.

И Джак заговори малко кисело:

— Операция „Троянски кон“ — кодовото име напълно отразява същността й. Синдикатът, за който стана дума, се превърна в най-големия световен канал за пране на пари. Както във всеки друг занаят, така и тук успехът ражда успех. Престъпните организации и терористичните групи се редят на опашка, за да им изпере парите.

Филис хвана Макгрудър за рамото и ни попита:

— Разбирате ли защо го направихме?

— Обяснете ни — отвърна Джанет.

— Насърчихме този растеж, за да могат нашите хора и Агенцията за национална сигурност да направят пълна дисекция на синдиката. Той е много голям и разклонен, но следим значителна част от телефонните му разговори, електронни съобщения и банкови преводи. Все още не сме го проучили докрай, но с всеки ден от мръсната му дейност узнаваме нови и нови неща.