Брайан Хейг - Частен сектор

Както и да е, въведоха ни в зала за брифинги, напомняща малък театър, и ни поканиха да седнем. Седнахме. Но когато се озърнах през рамо, мълчаливците бяха изчезнали — сигурно през тайни люкове в пода или нещо подобно.

Джанет огледа залата и прошепна:

— Какво търсим тук?

— За пръв път ли ти е?

— Естествено.

— Стискай си здраво краката, не подписвай нищо и дано да си на противозачатъчни.

Тя поклати глава. Явно си мислеше, че преувеличавам или се правя на остроумен. Нищо подобно.

Вратата зад нас се отвори. Влязоха мъж и жена.

Мъжът изглеждаше като типичен оперативен агент на ЦРУ — нормално телосложение, неопределено тегло, неясна възраст и скучна физиономия. Човек, с когото можеш цяла събота и неделя да караш ски, а на другия ден да забравиш как се казва, как е изглеждал и дали изобщо си бил на ски; помниш само, че някой те е натиснал под душа, а от документите и кредитната ти карта няма и помен.

Жената беше по-възрастна, малко под седемдесет, струва ми се — побеляла, слабичка, миловидна, същинска грижовна баба по външност, облекло и маниери. Но както казах, в ЦРУ нищо не е такова, каквото изглежда — сигурно за разтуха тъпчеше динамит в задниците на малки кученца.

Двамата седнаха на реда пред нас. Мъжът се завъртя и каза:

— Аз съм Джак Макгрудър. А това е Филис Карни. Аз ръководя операция „Троянски кон“. Филис ми е шеф.

Изведнъж проумях, че подозрението ми за „Гранд Вистас“ като параван на нечие разузнаване ще излезе вярно, че тия двамата също са в играта и сега е моментът да си поиграем на откровеност.

Но преди да обеля и дума по въпроса, мъжът, който се представяше с името Джак Макгрудър, подметна назад към нещото, маскирано като прожекционна кабина:

— Изгасете лампите и започвайте.

ЦРУ много си пада по психологическите игри. В момента идеята беше да ни стреснат и да натрупат напрежение.

Е, лампите услужливо помръкнаха, по екрана примигаха няколко ярки петна, после се появи диапозитив с надпис: „Операция «Троянски кон», СТРОГО СЕКРЕТНО, пето ниво на достъп, предадено на отдела“.

Мистър Макгрудър заговори без предисловия:

— През 1995 година президентът Клинтън подписа строго секретна директива до Централното разузнавателно управление да бъде създадена специална група за издирване на нелегални финансови фондове по целия свят. Заповедта бе предизвикана от растящата наглост на наркобароните в Латинска Америка. Използвани бяха редица методи за смазване на бизнеса, влиянието и силата им. Без успех. През 1995 година Колумбия се превърна в истинска кланица, тъй като кокаиновите барони бяха по-силни от правителството в буквалния смисъл на думата. Предупреждавахме президента, че балканизацията на Колумбия застрашава да прелее към други латиноамерикански държави, да разклати новите демократични правителства, които нямаха нито достатъчно полицейски сили, нито богатства, за да устоят на парите от кокаина.

Появи се нов диапозитив — карта на света със стотици мънички етикетчета, прикрепени към различни държави. Трябва да спомена, че никой не прави по-хубави диапозитиви от американското правителство. Дори тайничко подозирам, че спечелихме Студената война, защото врагът не можеше да натъпче на една страница толкова глупости, колкото ние. Но ще оставя подробното обяснение за друг път.

Както и да е, човекът, наречен Джак Макгрудър, продължи:

— Но ние в ЦРУ се тревожехме и за други международни групировки с растящо влияние като мафията, която бе поела контрол над значителна част от руската икономика, или терористични групи като „Ал Кайда“, водена от милионер фанатик, получаващ нелегални дарения за милиони и влагащ собственото си богатство за растежа на организацията. Тук виждате изброени страна по страна всички престъпни и терористични организации, които според нас представляват заплаха за интересите на Америка.

Е, списъкът беше много дълъг, но какво друго да очаква човек от ЦРУ? Не че раздуват списъка с лошите момчета, но зърнах и група на момичета скаути. Повече няма да хапна техните домашни курабийки. Обичам страната си.

— Виждате, че имаме голям и разностранен проблем намеси се Филис. — Ще се изненадате, ако чуете какви количества нелегални пари се перат по света всяка година. По наше мнение — над един трилион долара. И преценката е умерена. Може да са два, дори три трилиона. Китайските триади, японската Якудза, бирманските генерали, балканските вождове, африканските диктатори, които разграбват националните си богатства… Списъкът няма край.