Брайан Хейг - Частен сектор

— Значи сте подхранвали организацията, която уби сестра ми? — възкликна тя.

Макгрудър и Филис несъмнено знаеха, че този момент ще настъпи, дори го очакваха. Филис веднага отвърна:

— Е, не сме сигурни дали изобщо имат пръст в смъртта на сестра ви.

— Не сте сигурни? — кресна Джанет. — Тоест надявате се. Когато тази история гръмне, ще гръмнат и вашите задници.

— Мис Мороу, ако си мислехме, че са замесени, никога нямаше да попаднете тук, нямаше да чуете тази беседа и нямаше да размахате обвинителен пръст срещу Управлението — каза спокойно Макгрудър.

Вероятно това беше неговата представа за успокоение. Само човек от ЦРУ може да заяви от една страна, че трябва да му вярваш, защото ти разкрива тайна, и същевременно да признае, че нищо не би ти казал, ако смяташе, че така ще се насади на пачи яйца.

Според мен дори Филис усети гафа на Макгрудър и бързо добави:

— Много съжаляваме за смъртта на сестра ви, но не открихме абсолютно никаква връзка между „Гранд Вистас“ и убиеца. А нашите хора се постараха.

После продължи да обяснява на Джанет какви усилия хвърлило Управлението, как не оставило камък върху камък, търсейки някаква улика. Чисто замазване на очите.

Както и да е, когато тя млъкна да си поеме дъх, аз попитах:

— А можете ли да ни кажете каква е връзката между „Морис Нетуъркс“ и онази перачница на пари?

Тя кимна на Макгрудър, който обясни:

— Както знаете, през последните три години световните борси са в криза. Хиляди компании като „Морис Нетуъркс“ са се разраснали прекомерно, затъват в дългове, кредитният им рейтинг рухва, банките отказват заеми и приходите им спадат тъй драстично, че достигат ръба на пропастта.

— Перачите на пари не пропуснаха да забележат тази изгодна възможност — допълни Филис. — Много от тия закъсали компании отчаяно търсят капитал. Заплашва ги банкрут. Ръководството е пред професионална гибел. Фирмата „Гранд Вистас“ бе създадена като спасител на „Морис“. Синдикатът има десетки други фирми, действащи в тандем с други корпорации. Някои завладяват големи американски компании, други проникват на борсовия пазар.

— Филис казва, че чрез синдиката престъпните картели правят огромни капиталовложения в американската и европейската икономика — поясни Макгрудър. — Чрез тези преплетени връзки проникват там на смешно ниска цена и когато глобалната икономика се възстанови, богатството им ще нарасне неимоверно.

Двамата млъкнаха и зашариха с погледи от Джанет към мен и обратно. Не се потяха, защото в ЦРУ им слагат инжекция, от която стават завинаги студенокръвни като влечуги, но задниците им сигурно се бяха свили така, че и карфица да не може да влезе.

Джанет не проговори. Или беше хипнотизирана от големия празен екран, или просто нямаше думи. Аз обаче съм се сблъсквал с ЦРУ и вече нищо, буквално нищо не може да ме изненада от тяхна страна.

Но най-важният въпрос беше: ами ако Джанет, аз или и двамата не желаем да дадем обет за мълчание? Явно бяхме доведени тук и ни пълнеха главите с глупости, за да млъкнем веднъж завинаги. Дали щяха да ни натъпчат с наркотици, а после да се събудим на някой атол като Джонстън Айланд и всеки месец да ни пускат храна с парашут?

Може би съм прекалено циничен, но усещах, че нещо липсва. Вярно, като си имаш работа с ЦРУ винаги нещо липсва; най-често то се нарича истина. Без бой не си признават дори имената. Но ето че седяхме тук и ни разкриваха една страшна тайна. Защо?

Трябваше да има още нещо. Сигурен бях, че има. Но какво? Дали се опитваха да прикрият някаква неуспешна операция? Или операция, излязла извън контрол? Дали някои от собствените им хора не бяха бръкнали в кацата с меда?

Човек може да се побърка, опитвайки се да разбере Централното разузнавателно управление, което е тъй нацепено на отдели, разпокъсано и балканизирано, че дори самото то не знае какво става в него. Зачудих се дали Филис и Макгрудър имат представа какво точно крият.

— Е? — попита Филис.

— Какво „е“?

— Мисля, че знаете.

— И аз така мисля. Бихте искали да престанем да търсим убиеца, защото това може да разкрие или провали вашата операция. Пропуснах ли нещо?

— Нищо. — Тя се усмихна. — Мисля, че схванахте много добре.

— А освен това да забравим жестоките убийства на четири невинни жени? Включително и сестра ми? — попита Джанет.

— Казах ви, не сме сигурни, че изобщо има някаква връзка — възрази Филис.

— Майната ти.

— Грубостта ви е неуместна. Опитвам се да помогна.