Брайан Хейг - Частен сектор

Озовахме се в коридора на деветия етаж, където Хал ни поведе към голямата заседателна зала в центъра. Той шумно отвори вратата и влезе с тежка стъпка. Залата беше просторна, може би десет на петнайсет метра, обзаведена със скъпи кожени столове около дълга, ръчно резбована маса.

Сай, Харолд Бронсън и още двама души бяха седнали един до друг в отсрещния край — истинско олицетворение на възмездието. Като презрян наемен служител, Бари не беше допуснат до масата и седеше самотен на стол край стената. Хал отиде да му прави компания. Оформи се идеална двойка идиоти.

Сай поясни на двамата непознати.

— Майор Шон Дръмънд, ако не го познавате. — Той се обърна към мен. — Шон, налага се приятелката ти да напусне. Заседанието е поверително.

— Грешка. Тя е мой адвокат… мис Джанет Мороу.

Другите трима съдружници я огледаха с любопитство.

Сай смутено се размърда на стола. Аз му подхвърлих:

— Ти добре познаваше сестра й Лайза, нали?

Сай разбра тънкия намек.

— Бяхме приятели — отвърна невинно той.

Забелязах обаче, че моят коментар привлече втренчените погледи на другите трима, които неминуемо бяха чували за креватните подвизи на Сай, макар че явно не знаеха нищо за конкретния случай.

Естествено, целта на тази малка закачка беше да пусна предупредителен изстрел над главата на Сай, като му покажа, че знам за неговата малка забежка — сериозно нарушение на професионалната етика. И тъй като сега щеше да се разглежда етиката на моето поведение, не би било зле да съчетае взаимните ни потребности. Бива ли да си разваляме дружбата заради едно дребно изнудване? Не че помежду ни имаше някаква дружба. А и онова, което за един е изнудване, често за друг е обикновена осигуровка.

Сай си възвърна самообладанието и каза на Джанет:

— Мис Мороу, моите съболезнования за смъртта на Лайза. Ние я ценяхме много високо. И аз… възнамерявах да пратя съболезнователна картичка, но съм затънал в работа.

Джанет кимна с хладна любезност.

— Ще чакаме с нетърпение да я получим.

Личеше си, че Сай е схванал урока, затова аз казах:

— Боя се, че не познавам останалите съдружници.

Единият беше на средна възраст — рядка черна коса, започваща да се прошарва, очила със златна рамка и месесто, свадливо лице, надупчено с белези от пъпки. Приличаше на главорез от мафията със сив вълнен костюм.

— Аз съм Маркъс Белкнап, управител на нюйоркския клон.

Другият беше по-стар, побелял, с патрицианско лице и тежки клепачи. Реших, че сигурно е завършил Харвард, оженил се е за милионерска щерка, обича да играе ракетбол, кара спортно порше и пие по три мартинита на вечеря. Той каза:

— Хари Уедърхил от клона във Филаделфия.

Имената и титлите им не ме интересуваха; те бяха външни хора, доведени, за да придадат на екзекуцията ореол на почтеност и безпристрастност, какъвто очевидно не заслужаваше. Щяха обаче да гласуват както им кажат Сай и Бронсън — ако изобщо се стигнеше до гласуване. Важното беше, че отсреща седяха корпоративни адвокати, свикнали да си протриват лактите в луксозни заседателни зали и часове наред да спорят къде точно се слага точката в един или друг раздел от договора. Ние с Джанет бяхме врели и кипели юристи от криминалния бранш, свикнали да ритат противника по кокалчето.

Известно време се оценявахме на око. Най-сетне Бронсън откри наддаването с думите:

— Ще започнем съвещанието с кратко изложение и представяне на доказателства от мистър Хал Мериуедър. После ще преминем към по-тревожната тема за ужасяващо неприемливо поведение, за което също ще бъдат представени доказателства. — Той направи театрална пауза, сякаш искаше да подчертае сериозността на съвещанието. — Мистър Мериуедър.

Хал скочи от стола и цели десет минути описва с огромно удоволствие гнусната кражба на поверителна фирмена информация, нарушените от мен закони и фирмени правила, неоспоримите доказателства и тъй нататък. Аз се облегнах назад, затворих очи и го оставих да дрънка.

Но сигурно най-сетне беше приключил, защото усетих как Джанет ме сръчка в ребрата и чух гласа на Бронсън:

— Е, Дръмънд?

— Какво?

— Повтарям, какво можеш да кажеш в своя защита?

Погледнах Джанет. Тя също ме погледна и отговори:

— Ще изчакаме да бъде изложено и второто обвинение.

Сай погледна изненадано Бронсън и попита:

— Какво второ обвинение, Харолд?

Наслаждавайки се на всеобщото внимание, Бронсън обясни:

— В офиса на клиент Дръмънд е нападнал своя шеф.