Брайан Хейг - Частен сектор

— Благодаря. Старая се.

— Личи си. Хващат човек за душата. — Не исках да прекалявам с ласкателствата, затова продължих: — Чухте ли за двете ченгета, убити тази сутрин в Бостън?

— Да, разбира се. В момента по Си Ен Ен говорят за тях.

— Аз бях там.

— Там ли бяхте?

— Само на няколко метра. Видях всичко. Как онзи се опита да убие момичето на алеята… как полицията се втурна от всички страни.

— Това е интересно. Имате ли причина да се обадите?

— Да. Разбирате ли, мислех си… ако ще пускате нещо за бостънската история… Мога да ви услужа с няколко колоритни приказки. Знам как стават тия неща, ФБР контролира какво да излезе наяве и ви казват само каквото искат да знаете.

За момент отсреща настана тишина.

— Има ли начин да потвърдите, че сте очевидец? — попита той.

— Цяла сутрин висях в бостънската централа на ФБР. Питайте тях.

— Ще ги питам. А сега, мистър… искам да кажа майор…

— Дръмънд.

— Точно така. По закон съм длъжен да ви уведомя, че записвам този разговор.

— Чудесно.

Той започна да задава въпроси, всичките до един доста общи, а аз отговарях искрено, макар и не съвсем пълно, както би могло да се очаква. Искаше малко местен колорит, общо описание на събитието и тъй нататък.

След няколко минути прехвърляне на топката той се поизчерпи и каза:

— Желаете ли да добавите още нещо?

— Ами… не ме помолихте да го опиша.

— Искате да кажете, че го видяхте?

— Видях го отлично.

— Аха… Нисък с конска опашка, нали?

— Не.

— Не?

— Около метър и деветдесет, може би малко повече, тегло към сто и петнайсет килограма. Нямаше конска опашка.

Пак настана тишина. Накрая Стайновиц каза:

— Ъъъ… това не съвпада с разпространеното от ФБР описание на убиеца от Лос Анджелис.

— Да, забелязах — съгласих се аз и подметнах: — Направете си изводите.

— Искате да кажете… че преследват не когото трябва?

— Смятайте го за правилен извод — отвърнах аз и бързо добавих: — И още нещо. — Помълчах. — Всъщност… не, няма смисъл.

— Какво? Кажете.

— Много хора изпитват ужас от онзи тип, нали така?

— Би могло да се каже.

— И според мен… ами, като го видях в действие, бих казал, че репутацията му е силно раздута.

— Как така?

— Беше много глупаво да нападне онази жена на открито, когато наоколо гъмжеше от полиция. А мис Мороу определено го надхитри. Ако можехте да видите как онзи грамаден идиот бяга от една дребна женица.

Гласът на мистър Стайновиц почваше да звучи много развълнувано.

— Искате да кажете, че той не само не е убиецът от Лос Анджелис, но и не е много кадърен?

Без да му придирям за двойното отрицание, аз отговорих:

— Точно това казвам. — Помълчах. — Вижте, знам, че звучи много грубо, но онова, което видях тази сутрин, говори за потресаваща глупост. Имаме работа с болен, извратен идиот, който успя да убие няколко жени само защото ги издебна в гръб. Но изправят ли се лице в лице, плюе си на петите. Всъщност онзи нещастник е жалък страхливец.

Поиграхме си още малко на въпроси и отговори, но аз вече бях пуснал каквото исках да се разчуе и накрая Стайновиц ме попита изрично дали не възразявам да спомене името ми, което беше много етично от негова страна, тъй като повечето му колеги не го правят, после обеща да ме цитира едно към едно и се сбогувахме.

Трябва да знаете, че хората в Асошиейтед Прес са рожби на съвременната журналистика, обучени светкавично да съчиняват и предават материалите си, които след това се разпращат до редица новинарски агенции. При огромния обществен интерес към случая, нямаше съмнение, че до довечера по всички канали ще гръмне коментарът на Шон Дръмънд за най-знаменития убиец в Америка.

Според папките от колата Джанет стоеше преди мен в списъка на убиеца. Ако беше приела благоразумния съвет на Мийни да бъде отведена в тайна квартира, шансовете й за дълъг и плодотворен живот щяха да бъдат превъзходни, но дори и президентската охрана не би я опазила на открито — срещу онзи тип никой нямаше да се справи.

В разговора си с Джанет бях премълчал едно-друго. Нали разбирате, от едната страна е каквото виждаш — каквото видяхме всички, — но за да влезеш в ума на подобен тип, не е зле някога да си бил в кожата му.

И тъй, да се върна на онова, което видяхме всички — неговото телосложение. Такова тяло се създава с хиляди часове в гимнастическия салон, грижлива диета, вероятно стероиди и колосална воля. Сигурно имаше малка пишка и компенсираше, но тия въпроси ги оставям на психолозите. Освен това никой не става такъв експерт в играта на убийства без луда целеустременост, дисциплина и жесток състезателен дух.