Брайан Хейг - Частен сектор

Когато пристигнахме с черната кола на Боб пред аерогарата, по тротоара наистина се разтъпкваха двама невзрачно облечени мъже. Ако се съдеше по вида им, Мийни сигурно бе решил, че гонитбата на убиеца е навлязла в задънена улица; или пък началството му бе наредило да засили малко охраната на Джанет, защото тия двамата явно спадаха към елитната група. Мрачни, мускулести и заплашителни, те вече си бяха уредили разрешителни да летят въоръжени и дори бяха убедили служителите на Делта Еърлайнс да прескочат формалностите с билетите и да ни оставят да си почиваме във ВИЛ чакалнята докато останат три минути до излитането.

Обичам хората, които не поемат рискове, когато става дума за моята сигурност. Освен това бях много гладен и си натъпках джобовете с безплатни фъстъци.

Но очевидно ги бяха предупредили, че сме капризен товар, защото почти не възразиха, когато Джанет настоя да седнат поне на шест реда пред нас или зад нас, за да обсъдим на спокойствие някои поверителни адвокатски въпроси. Онзи тип едва ли щеше да дотърчи между седалките да ни заколи, затова агентите приеха предложението ни и сега разполагахме с два часа за съвместно обсъждане на положението и плана.

Положението беше сравнително ясно — във фирмата имаше съучастник на убиеца. Джанет отбеляза, че случаят много прилича на онези загадки в затворена стая, по които толкова си падат англичаните; някой е убил домакина, но кой точно? Списъкът включваше Харолд Бронсън, Сай Бъргър, Бари Босуърт, Сали Уестин и Хал Мериуедър. Много исках да е Хал, Бари или Харолд. А най-весело щеше да стане, ако бяха замесени и тримата. Ако не греша, вече споменах, че имам отмъстителна жилка и тя жадуваше за кръв. Бих понесъл, ако виновна излезеше Сали, но щях много да се изненадам. Ако беше Сай, щях да бъда много разочарован, но нямаше да се изненадам особено.

Както и да е, уведомих новата си адвокатка на каква основа смятам да заведа дело и се захванахме най-усърдно да обсъдим как точно ще представим претенциите си. Юридическите тънкости и доказателствата нямаха значение — всичко беше блъф и въздух под налягане.

В нашия занаят има една поговорка: ако законът е на твоя страна, размахвай закона; ако фактите са на твоя страна, размахвай фактите; ако и двете не са на твоя страна, блъскай с юмрук по масата. Не разполагахме нито със закон, нито с факти, а проклетата маса беше тяхна, което означаваше, че трябва да блъскаме тях. Основната ни идея бе да вбесим, оскърбим и заплашим всички наред, а после да гледаме кой ще се изпоти. Някой в залата имаше нещо за криене. Време беше да разберем кой и какво точно.

Между другото, на летище „Роналд Рейгън“ ни чакаха не двама, а четирима агенти. На Спинели му омръзна и си хвана такси. Няколко минути по-късно ние с Джанет потеглихме съвсем незабележимо в колона от три лъскави черни автомобила — пилотна кола, ние в средата и резервна кола отзад. С максимална скорост поехме право към Кънетикът Авеню 1616. Джанет уведоми нашите телохранители, че отиваме на поверително адвокатско съвещание, затова ще се наложи да чакат долу във фоайето.

Точно в седем и половина вечерта асансьорът спря на осмия етаж. Хал Мериуедър стоеше като препариран до дългото бюро на Елизабет. Приличаше на яйце върху кокили.

— Драги Хал, представям ти моята адвокатка мис Джанет Мороу — казах аз. — Джанет, това е идиотът, който твърди, че сме крали информация от фирмата.

Високомерната усмивка изчезна от лицето на Хал.

— Джанет Мор… Ти да не си глупак, Дръмънд? Какво става, по дяволите?

— Не се заблуждавай по външния вид — казах аз на Джанет. — Хал е още по-глупав, отколкото изглежда.

Тя се разсмя.

Лицето му придоби приятен керемиден оттенък.

— Дръж си езика зад зъбите, тъпако. Малко ли ти беше? Не се бъзикай с мен.

Езикът и маниерите на Хал явно се влошаваха, когато господарите му ги нямаше.

Аз се разсмях.

— Джанет… спаси ме от тоя тип… моля те.

— Умните хора не пренебрегват предупрежденията ми, Дръмънд.

— Умните хора пренебрегват теб, Хал.

— Майната ти.

— Размърдай си слугинския задник — казах аз. — Началството чака.

— Ще видим кой ще се смее след час, тъпако.

— Смея се всеки път щом те видя, мой човек.

Той отключи вратата на стълбището и ни поведе към следващия етаж. Не устоях на изкушението да осведомя Джанет:

— Онова там не е дирижабъл, а задникът на Хал.

Ха-ха. Страшно ме биваше. Бях накарал Хал да се разпени от гняв, точно както желаехме.