Брайан Хейг - Частен сектор

Другите съдружници зяпнаха от праведно възмущение.

— Кой съм нападнал? — попитах аз.

— Кого, Дръмънд. И знаеш много добре, по дяволите. Но все пак Бронсън обясни за останалите: — Бари Босуърт.

— Как?

— Сграбчил си го… е, сам знаеш къде си го сграбчил.

— За топките, господа — поясни Джанет.

Аз се изкисках. Падам си по такива приказки.

— Шон, въпросът е много сериозен — каза Сай. — Дръж се подобаващо.

— Предлагаме ти шанс да се оправдаеш, което лично аз смятам за чиста загуба на време — повиши глас Бронсън.

— Много ясно, че тъй смяташ, Харолд.

Усещайки, че препирнята излиза извън границите на благоприличието, Сай каза:

— Бари, тъй като колегите не са в течение, би ли им описал какво стана?

Бари се изкашля, вирна глава и обясни:

— Инцидентът се случи преди три дни в централата на „Морис Нетуъркс“. Ревизията беше приключила и аз отидох да се погрижа за окончателното й оформяне. Обясних на Дръмънд колко е важно незабавно да представим резултатите в Министерството на отбраната, помолих го да подпише ревизионния акт, а той ми каза, че трябва да поговорим. Отведе ме в мъжката тоалетна. Мислех си, че е за да останем насаме. Щом влязохме, той ме блъсна до стената, хвана ме за… за тестисите и заплаши да ги откъсне.

— Без причина? — попита Сай.

— Ами… да. Бях напълно изненадан, Сай.

След като се увери, че няма въпроси, Бари продължи:

— Каза ми, че няма да подпише, ако фирмата не оттегли всички обвинения срещу него. Аз отговорих, че няма да приемем изнудване. Той ми каза колко мрази фирмата. Харолд, нарече те неграмотно надуто магаре. — Бари ме погледна и добави: — Обърнете внимание, точно това бяха думите му… каза, че съдружниците в тази фирма са кекави тъпаци, на които не им стига кураж да се мерят с него.

Сай ме погледна.

— Вярно ли е?

— Отчасти.

Например това, че съдружниците са тъпаци.

— А кое не е вярно? — попита Сай.

— Приключихте ли с предполагаемите нарушения и престъпления на моя клиент? — попита на свой ред Джанет.

Всички съдружници се спогледаха. Сай отговори:

— Мисля, че приключихме.

Бронсън уведоми Джанет:

— Ако разполагате със съществени факти, ще ви изслушаме.

Джанет се усмихна на покровителствения му тон.

— Съществени?

— Вие сте адвокат, млада госпожице. Би трябвало да знаете дефиницията.

— Ще бъде ли съществено, ако моят клиент е открил голяма измама, засягаща вашата фирма?

— Не, няма да бъде. Не ви позволявам да превръщате това заседание в цирк.

— Както искате — отговори Джанет. — Утре сутрин завеждам гражданско дело за жестокото и безпричинно нападение на Бари Босуърт срещу моя клиент.

— Какво? — избухна Бронсън.

— Ако обичаш, покажи раните си на господата — обърна се към мен Джанет.

Аз послушно разкопчах ризата и посочих грамадна синина отляво върху гърдите си. Изглеждаше ужасно. Трябваше да изглежда ужасно. В самолета на връщане от Бостън бях вложил много време и болезнени усилия да разширя с помощта на обувката си едва забележимата синина, оставена от Бари.

— Тези ужасни рани са били нанесени от мистър Босуърт при опита му да принуди моя клиент да подпише един незаконен ревизионен акт — обясни Джанет. — Тя се обърна към мен. — Обясни им подробно как си пострадал.

Адвокатите имат навика непременно да разнообразяват речта си с емоционални прилагателни и съществителни. Джанет бе изиграла ролята си, сега и аз направих жална физиономия.

— Бари ми нареди да отида с него в мъжката тоалетна. Щом влязохме, той грубо ме блъсна в стената, от което получих сериозно сътресение. После ме нападна с юмруци и ми нанесе тези жестоки рани. Сега страдам от краткотрайна загуба на паметта, замъглено зрение, дихателни затруднения, контузии и тежка душевна травма. Страдам също така от безсъние, липса на апетит, страхова невроза и потиснато самочувствие.

Те не знаеха дали да се смеят или да плачат.

— Раните бяха фотографирани, клиентът ми мина лекарски преглед и разполагаме със заключения от двама известни психиатри — добави Джанет. — Шон ще се нуждае от дългогодишно и скъпо лечение. С безупречната му военна кариера е свършено, както и със способността му да води щастлив, смислен живот, какъвто имаше, преди да постъпи тук.

Е, това не го бяхме репетирали в самолета, но адвокатите имат и навика да преувеличават. Сега всички гледаха Джанет много внимателно, а тя продължи да обяснява:

— Вашата фирма е хвърлила моя клиент под юмруците на един грубиян и садист, а Босуърт е извършил онова отвратително и безпричинно нападение заради долнопробните финансови интереси на фирмата. — Тя ги изчака да осмислят казаното дотук и отсече: — Ще искаме обезщетение от сто милиона долара.