Брайан Хейг - Частен сектор

— Може би има смисъл — отговори Джанет.

— А досега никой не е открил връзка между жертвите, затова преобладава мнението, че връзка няма — продължих аз. — Твоето убийство би накарало всички да преосмислят досегашните си теории и предположения.

— Да. Но и да ме убие тук, пак поема същия риск.

— Той може да смята другояче. Бостън е извън задачите и кръгозора на ударната група във Вашингтон. Освен това убиецът не е в течение на твоята… връзка с шефа на оперативния екип от ФБР. Нито пък знае за участието ти в разследването. — Всичко това бе очевидно. Тя кимна и аз продължих: В такъв случай може би възнамерява да те убие не както Лайза и другите. Да уреди смъртта ти без явни прилики.

Джанет се замисли над това, после изтъкна:

— Правиш доста предположения.

— Виж, знам, че звучи странно, но… — Потърсих най-точните думи. — Започвам да го разбирам как действа.

— Прав си. Не просто странно, а изсмукано от пръстите.

— Потрай още малко. А сега да се обадим на полицията и да изчезваме.

— Да изчезваме? — повтори Джанет.

— Точно така. Да бягаме от онзи тип.

Джанет се спогледа със сестрите си, после погледна мен и Спинели.

— Бихте ли излезли от кухнята? Трябва да обсъдим положението.

Погледнах Спинели и отговорих:

— Няма какво да обсъждаме. Обади се на полицията.

Тя посочи с пръст.

— Мисля, че в хола ще ви бъде удобно.

Какво можехме да сторим? Къщата беше тяхна, тъй че двамата със Спинели минахме в хола, където се заехме да разглеждаме богатата колекция на леля Етел от порцеланови и кристални фигурки. Много интересно, ако си падаш по тия неща. Имаше няколко ръчно боядисани балерини, сума ти крехки мънички кончета, няколко удивителни еднорога и… Всъщност на кого ли му пука?

— Трябваше ние да позвъним в полицията — казах аз на Спинели.

— Може би.

Никакво „може би“, мой човек. Четирите жени в онази кухня скърбяха за убийството на сестра си и опита за убийство на баща им. Шокът от тия събития едва ли щеше да ги тласне към ясна мисъл и логични изводи. Обзе ме тревога, когато осъзнах, че зле съм разиграл ситуацията. От все сърце се надявах да не се навиват взаимно за онова, което знаех, че са си наумили. По някое време Джанет най-сетне ни викна обратно в кухнята. Четирите жени седяха около масата и никак не ми допаднаха свирепите им решителни изражения.

— Седнете — каза Джанет.

Е, в кухнята имаше само четири стола и всичките бяха заети, тъй че ние със Спинели поразчистихме разни боклуци и се настанихме на кухненския плот, което ни докара кръвнишкия поглед на леля Етел.

— Имаме план — каза Джанет.

— Планът е само един — възразих аз. — Да викнем ченгетата. Веднага.

Каръл, която беше втора по възраст след Джанет, каза:

— Първо ще поговорим за нашия план.

А най-малката, Елизабет, допълни:

— Този човек уби сестра ни и вкара баща ни в болницата. Платили сме си за правото да решим какво ще предприемем.

— Това не е… — започнах аз.

— Освен това — намеси се Джанет — той уби още три жени и един шофьор. И по всичко личи, че не смята да спира. Ако си прав… ако е тук, имаме шанс да отървем света от него.

— И тъй — кимна Елизабет, — той смята, че е хванал Джанет в капан. Това ни дава шанс да обърнем играта и да заложим капан за него.

Отдавна бях наясно какво мислят. Но Спинели кимна. Кимнаха и трите сестри заедно с леля Етел.

Дълбоко си поех дъх и казах:

— Благодаря. Много благородна постъпка. И очевидно глупава идея. Шансовете са изцяло в негова полза. — Втренчих се в Джанет и добавих: — Не си и помисляй да играеш ролята на примамка. Онзи тип ще те глътне на един залък.

Като си помисля, нещата може би щяха да тръгнат по-добре, ако бях избрал не тъй предизвикателен начин да изразя възраженията си.

Ноздрите на Джанет трепнаха. С леко раздразнен глас тя заяви:

— Аз… По дяволите, не ме подценявай. Знам да се грижа за себе си. И да не си посмял още веднъж да ме наречеш глупава. — Тя добави: — Естествено, че възнамерявам да използвам бостънската полиция.

— Добра идея… залагаме кордон и го спипваме за топките — побърза да се намеси Спинели. — Но непременно им кажи да ползват само цивилни, и то поне на три пресечки оттук. Онзи е много печен и ще ги разпознае.

Ако имах пистолет, бих гръмнал Спинели на място. Изведнъж ми хрумна, че мотивите му да хукне насам се различават от моите. Много ясно, че искаше да хване убиеца и да стане герой на деня, но не случайно в девиза „Да защитавам и служа“ първа е думата „защитавам“. Освен това операции с примамка не се скърпват на бегом. Отделяш време, за да обмислиш всички възможни варианти и рискове, подбираш най-добрите си хора, планираш, после пак планираш, след това репетираш, а дори тогава от време на време се случва примамката да попадне в тебеширени очертания.