Брайан Хейг - Частен сектор

— Какво ли е това в ръката ми? Я, то било визитната картичка на Джордж Мийни.

— Трийсет минути.

Пак потърсих Джанет и оставих ново съобщение да ми позвъни незабавно. Точно тогава ми хрумна, че са възможни и други обяснения. Може би „Дж.“ означаваше Джийни, а „А“ — Алис. Може би горкият стар мистър Мороу се е прибрал от работа, метнал замразена пица във фурната, забравил да махне кутията и ето ти пожарна тревога втора степен. Всички знаем колко разсеяни стават старите хора.

Но както обичат да казват французите, „L’audace, l’audace“, което в груб превод означава „Атакувай, забрави риска, заложи всичко на карта и спечели“. А най-вече гледай да забравиш факта, че французите не са спечелили нито една война от два века насам.

В шест и двайсет сутринта кацнахме върху покрива на медицинския център към Харвардския университет, където бяха откарали с линейка мистър Мороу след пожара.

През целия полет Спинели бе разговарял по радиото. Уреждаше с бостънската полиция полицейска охрана, уточняваше местонахождението и състоянието на мистър Джон Мороу — петдесет процента изгаряния трета степен, критично състояние, настанен в интензивното отделение — и се бореше да обясни на недоверчивото си началство защо е необходимо всичко това.

Аз се гушех на една седалка отзад в хеликоптера, гледах през прозореца светлините долу и отново се мъчех да сглобя всички факти. Какво общо имаше между Джанет, Ан Каръл и Джулия Кътбърт? Дълго си блъсках главата и не стигнах доникъде.

Както и да е, на площадката чакаше отегчен полицай, който ни въведе в сградата и слязохме няколко етажа до интензивното. Озовахме се в стая без прозорци. На леглото имаше тяло, омотано в превръзки и с кислородна маска на лицето. Венозни системи вливаха течности в двете му ръце, а наблизо две сестри и един млад лекар си шушукаха нещо.

Лекарят ни забеляза и се приближи.

— С какво мога да ви услужа?

Представихме се набързо и аз попитах:

— Как е пациентът?

— На косъм. — Той се озърна през рамо. — Изгарянията бяха много тежки. Особено по краката и долната част на тялото.

— Какви са шансовете? — попита Спинели.

— Изгаряния… сложна работа. — Докторът се навъси и посочи с пръст пациента. — Засега е стабилен. Но стар. И както казах, изгарянията са сложна работа.

С други думи, шансовете на Джон Мороу бяха доста добри. Ако трябва да преведа, младият лекар каза горе-долу следното: „Плащам убийствена застраховка «Лекарска немарливост», а един от вас май спомена, че е адвокат.“

— Търсим дъщеря му Джанет Мороу — обясних аз. — Тъмнокоса, стройна, много красива.

Той кимна.

— Беше тук. И двете й сестри също. Всъщност стояха цяла нощ. Тръгнаха си — докторът погледна часовника — преди около час, след като го стабилизирахме. — За всеки случай добави: — Разбира се, с изгарянията човек никога не знае. Сложна работа.

Отскочих до стаята на сестрите и използвах телефона, за да уведомя записващото устройство на Джанет, че съм в Бостън, после продиктувах номера на Спинели.

Върнах се при Спинели и казах:

— Добре, тя е в града. Но къде?

Той отговори, че вече се е разбрал с бостънските колеги да пратят кола до къщата на Джанет в центъра и още една до апартамента на сестра й Каръл някъде в Белмонт. Ако се мярнела някоя от двете, щели веднага да му позвънят.

Добре, дотук знаехме къде ги няма. Но не и къде са. Джанет си изкарваше хляба с преследване на убийци и може би след новината за пожара в бащиния й дом бе заподозряла, че има нещо нередно. Но тя още не знаеше за връзката на сестра й с другите две жертви, тъй че можеше и да не е заподозряла. Нещо повече, точно в този момент можеше да лежи със строшен врат.

От всички тия догадки ме заболя глава.

Предложих на Спинели да убедим бостънската полиция да издаде заповед за всеобщо издирване на трите сестри. Той пък предложи да проумея, че идеята е тъпа и неосъществима, че за всеобщо издирване се иска съдебно решение, което едва ли ще получим с толкова слаби аргументи, че сестрите са били на крак цяла нощ и трябва да си идат по домовете, за да се изкъпят, да хапнат, да се преоблекат и тъй нататък. Аз отговорих, че има право, но ако Джанет наистина подозира нещо, навярно ще прояви здрав разум да избягва собственото си жилище, тъй като убиецът очевидно ще я причаква точно там. Той отбеляза, че и аз имам право, само че бостънската полиция е разположила пред нейната къща дежурна кола. Добре де, отговорих аз, но Джанет и сестрите й може да не знаят това.