Той кимна и двамата си взехме по един купчинка съобщения — едни кратки, други дълги и многословни. Всички бяха на английски.
Прелистих първите страници. Изглеждаше, че цялата кореспонденция е между двама души с кодови имена Кръстоносец Едно и Кръстоносец Две.
Изчетох първите няколко съобщения. Започваха със сърдечни поздрави, дружески приказки и клюки, после преминаваха към същественото. Стилът беше неофициален, а тонът подсказваше, че двамата са добри познати, може би дори приятели. Цитираха се множество арабски имена и иракски организации, които не ми говореха нищо.
Обърнах се към Биан, която бе надвесена над своята купчинка.
— Познаваш ли някого от тези хора?
— Да, много от имената ми изглеждат познати. Предимно висши иракски политици и религиозни водачи.
В този момент Филис се обърна към Тим, Джон и Самюъл.
— Сигурна съм, че вие тримата си имате по-важни неща за вършене.
Те охотно си събраха багажа и напуснаха, без да чакат втора подкана. Всъщност Филис им направи голяма услуга и мисля, че те го знаеха. Ако по-късно бъдеха призовани за свидетели, можеха чистосърдечно да кажат, че са излезли, преди да стигнем до кирливите ризи. Ако имах поне капка ум в главата, трябваше да ги последвам. Но бях любопитен. А всички знаем докъде води любопитството.
Продължих да чета. Ако се съдеше по стила и езика, писмата от Кръстоносец Едно до Кръстоносец Две бяха дело на американец по рождение — вероятно Клиф Даниълс.
Кръстоносец Две владееше английския сравнително добре и имаше доста богат речник, но от време на време бъркаше глаголните времена и някои идиоми. Следователно този език не му беше родният.
Не видях на писмата дати, нито заглавия. Според съдържанието обаче първите трийсетина изглеждаха свързани с един и същ период.
Първоначалните съобщения на Кръстоносец Едно осведомяваха Кръстоносец Две за събитията и настроенията в кабинета на военния министър, Държавния департамент, а понякога и в Белия дом. Някои фигури — между които имаше твърде известни личности — се споменаваха и обсъждаха поименно. Две от най-често срещаните имена ми бяха познати до болка: Хършфийлд и Тайгърман.
Споменаването им обикновено беше свързано с текущи поръчки за идеи и сведения от Тайгърман или Хършфийлд, както и специални инструкции за Кръстоносец Две. Имаше например нареждане от Хършфийлд до Кръстоносец Две да се срещне с двама служители от временните власти на Коалицията в Багдад и да ги свърже с видни шиити от Кербала. В друго послание Тайгърман заръчваше Кръстоносец Две да прехвърли десет милиона долара от оперативната си сметка на друга, посочена малко по-долу. И тъй нататък.
Първоначалните известия от Кръстоносец Две бяха свързани предимно с неговото участие в текущите събития в Ирак, включително личната му борба да създаде свои собствени въоръжени отряди — набиране на хора, снабдяване, оръжия, обучение и така нататък — и напредъка в усилията да си осигури политическа подкрепа.
Биан погледна към Филис.
— Знаете ли кой е Кръстоносец Две?
Филис отговори с леко раздразнение:
— Да, Махмуд Шараби. Продължавайте да четете.
Взех остатъка от моята купчина, някъде около сто и петдесет листа, и ги разделих на две равни части: изпратените от Кръстоносец Едно и тези от Кръстоносец Две.
Откровено казано, почвах да губя нишката. Често ми е трудно да помня дори американските имена — а всички тия арабски названия и вътрешни клюки за Вашингтон и Багдад не ми говореха нищо. Освен това повечето писма съдържаха отговори на запитвания и ставаха малко по-разбираеми, когато слагах двата листа един до друг. Не съвсем ясни. Само малко по-разбираеми.
Някъде след първата трета от купчината обаче тонът, настроението и позициите почнаха да се променят — отначало едва доловимо, после гневът и подозренията пускаха корени и набираха сила. Времето вероятно беше някъде след средата на първата година от окупацията. Даниълс все по-яростно обвиняваше Шараби, че преди войната е подавал съвети, обещания и разузнавателни сведения, които не са се оказали верни. Многократно се споменаваха посочени от Шараби и неговите приятели иракски военни складове и заводи, които американските военни претърсвали до основи и за свой срам не намирали нито следа от бацили, вредни газове или радиоактивни материали.
Отначало Шараби отговаряше със самоуверени съвети да търсят по-добре — доказателствата са там, Америка и светът скоро ще видят с очите си гнусните технологии и химически смески, които са предсказали той и неговите приятели. По някое време дори използваше интересен афоризъм: „Упорството е майка на изобретателността“. По-нататък обаче променяше тактиката и почваше да обвинява ту някой си Али, ту Мустафа, като настояваше, че най-добросъвестно е предавал онова, в което са му се клели.
Читать дальше