Брайан Хейг - Посредникът

Колкото до Биан, сигурен бях, че мисли същото като мен. Клифърд Даниълс имаше късмет; някой ни бе изпреварил. Ако ни беше паднал в ръцете, щеше да си мечтае за куршум в черепа.

Филис се изправи и тръгна към вратата. Мимоходом подхвърли зловещо:

— Има кой да ви обясни всичко.

После излезе.

Обикновено, когато има престъпление, с чудесата на съвременната криминалистика и патология тръгваш от момента след престъплението в обратна посока; възстановяваш, анализираш и свързваш уликите, защото частите трябва отново да станат едно цяло, защото това цяло е човешка личност, чиито пръсти са оставили издайническите отпечатъци, по чиято кожа има следи от ноктите на жертвата, която е блъсната от балкона, за да се разбие на тротоара двайсет етажа по-долу.

Но когато престъплението е бюрократично по произход и същност, имаш работа със съвсем друг престъпник и други улики. За да стигнеш от А до Я, следваш заобиколен път, например от М до Я, после обратно към А и накрая до М. Вместо труп и следи имаш дълга верига от документи, думи, мисли и изрази, които, след като се сглобят, разкриват престъплението.

Сега двамата с Биан знаехме категорията на престъплението — предателство, самоличността на престъпника — Клиф Даниълс, и дори имахме най-обща представа за мотива — идиотизъм, подхранван от безумни амбиции. Оставаше да разгадаем убийството, макар че то изведнъж почна да ни се струва последна грижа.

Някои грехове са по-големи от други, независимо че нарушават едни и същи Божи заповеди. Например „Не убивай“ — всички оттенъци са грижливо описани и оценени в наказателния кодекс: предумишлено убийство, непредумишлено убийство, убийство по непредпазливост и тъй нататък. Но когато убийството е част от масово изтребление, когато е едно от хиляди или милиони, тия термини не подхождат — те стават твърде снизходителни, твърде морално плитки и опрощаващи.

Такъв изглеждаше и сегашният случай. Биан знаеше това, аз също го знаех; бяхме надникнали като Алиса в заешката дупка и виждахме глупака със смахнатата шапка, а без съмнение някъде наблизо Туидълди, Туидълдум и Чешърският котарак биеха тъпаните. Погледнах празния стол на Филис и се запитах каква ли ще е ролята на Царицата в цялата тази история.

Биан се размърда на стола.

— Взе да ме хваща параноята.

— Искаш ли да се оттеглиш?

— Не. А ти?

— Да. Но вече е късно.

След малко тя попита шепнешком:

— Ами Филис… мога ли да й вярвам?

— В никакъв случай.

Тя се вторачи в мен.

— Ти вярваш ли й?

Това бе съвсем различен въпрос и аз отговорих:

— Понякога.

— Вярваш ли й в момента?

— Целите й може да не съвпадат с нашите.

— Защо?

— Защото сегашната администрация не се погажда с ЦРУ. Вероятно си чела слуховете и клюките в пресата.

— Да.

Тя се замисли задълго. Изчаках я, после казах:

— Знаеш какъв лов падна в търсене на виновника, дето не е предотвратил единайсети септември. Знаеш, че Белият дом и Пентагонът стовариха всичко върху Управлението. Сега Сенатът разследва как разузнавателната мрежа е пропуснала неверни сведения за Ирак. Администрацията вече побутва вината насам. Пентагонът също. На хората в Лангли взе да им писва.

— Това да не е част от някаква административна вендета?

— Мисля, че всичко, което видяхме, е автентично. Но сега трябва да се запитаме защо ни позволиха да го видим.

Тя мълчаливо се втренчи в мен. Продължих:

— Мисля още, че каквото извършим, какъвто подход към случая…

Вратата изведнъж се отвори и аз млъкнах.

Филис се връщаше, следвана от някакъв мъж.

— Това е Дон — уведоми ни тя.

Явно Дон си беше загубил някъде фамилното име. Той прекоси стаята и се ръкува с мен. После и с Биан. Забелязах, че не побърза да пусне ръката й.

Беше висок над метър и деветдесет, строен, с пружинираща атлетична походка. Приблизително на моята възраст, в отлична форма, със зализана назад гъста черна коса и доста приятен на вид.

Естествено, името му не беше Дон. И естествено, можехме да смятаме, че тази среща изобщо не се е състояла.

— Къде работите? — попитах аз.

Дон се усмихна.

— Колеги сме. В Управлението. Повече не ви трябва да знаете.

Освен административните служители и кадровите политически надзиратели в Управлението работят предимно анализатори и оперативни работници. Като цяло анализаторите имат съвсем банална външност: очилати, интелигентни и нека не ми се обиждат… облечени като университетски професори.