Брайан Хейг - Посредникът

За жалост те настояват да им дам нещо в замяна, нещо също тъй важно. Уви, това е страна на пазарите — щом получаваш, непременно трябва и да дадеш. Затова оставям на твоя блестящ ум да реши какво мога да предложа на иранските си приятели. Лошо е, че не можем да го обсъдим по телефона, без да ни чуят ушите на вашето правителство, но трябва да ми повярваш, че онова, което предлагат, надхвърля и най-дръзките ти мечти.

Биан ми подаде няколко допълнителни страници с размяна на послания относно условията на сделката. Даниълс яростно се оплакваше, че Шараби винаги го прецаквал, съсипвал професионалната му репутация, унищожавал кариерата му, а сега неговите шефове Тайгърман и Хършфийлд заплашвали да го уволнят, ако не спаси положението. Според Даниълс нещата се свеждаха до следното: Шараби го е забъркал в кашата и сега му дължи голяма услуга — нещо изключително, и то без никакви допълнителни условия.

Според мен Даниълс демонстрираше отчаянието си, а Шараби разбираше това и лукаво използваше ситуацията. Във всеки отговор той упорито настояваше, че трябва да има сделка, и хитро затягаше примката още по-здраво. Обещаваше разузнавателни данни, които ще превърнат Даниълс в истински герой — голям удар, който ще му възвърне благоразположението на шефовете.

Вдигнах глава и попитах Биан:

— Ти познаваш тамошните условия. По кое време…

— По кое време са писани тези неща ли? О, предполагам — тя се позамисли… — преди пет… най-много шест месеца. Някъде по времето на пролетния шиитски бунт.

Филис стана, отиде до бюрото си и каза:

— Да, там някъде. — После попита през рамо: — Разбирате ли пълния смисъл на това писмо? — Потвърдихме, че разбираме, и тя вдигна един лист. — Това писмо липсва във вашите купчини. Извадени бяха и още няколко. В едно от тях Шараби разкрива на Даниълс какво предлага. — Тя направи театрална пауза и ни уведоми: — Той твърди, че иранското разузнаване знаело името, а вероятно и местонахождението на човека, осигуряващ финансови средства за най-жестокото крило на шиитските бунтовници. Тази информация щяла да бъде предадена на Даниълс само след като иранците узнаели какво може да им предложи. Сега ще ви покажа отговора на Даниълс.

Тя подаде страницата на Биан, която я изчете и плъзна листа към мен. Посланието от Даниълс до Шараби бе кратко и недвусмислено:

Нека да сме наясно — прецакаш ли ме, мъртъв си. Това не е празна заплаха. Заложил съм си главата. Ако не стане, мъртъв си. Това е.

Ти настояваше за нещо важно, нещо, което иранците отчаяно искат да научат — ето го. Агенцията за национална сигурност е пробила разузнавателния им код. От самото начало на войната четат най-строго пазените им тайни.

Сигурен съм, че разбираш колко ценна е тази информация за тях. Сигурен съм също така, че знаеш какво ще се случи с мен и теб, ако някой узнае откъде е изтекла.

Някой бе замазал с черен флумастер следващите десетина реда — на езика на Управлението това се нарича „редактиране“. Зачудих се какво ли има в тях. Понякога го правят, за да защитят важен източник на информация; по-често обаче означава, че институцията гледа да се предпази, като прикрива позорните си провали. Ех, да можех да направя същото с някои периоди от живота си.

Биан бе свела очи към масата. След малко изрече замаяно:

— Осъзнавате ли какво е извършил мръсникът?

Филис явно осъзнаваше. Както и ние. Държавна измяна.

За да спаси разклатената си кариера, Клиф Даниълс бе предал на вражеска държава огромна и много опасна тайна. Не знаех дали разбирам всичко, а и не разполагах нито със специални познания, нито с данни за тамошната обстановка, за да оценя положението изцяло. Но бях наясно с едно: срещу името на някакъв терорист Клифърд Даниълс бе предал на Шараби, а чрез него и на иранците факта, че ние разшифроваме и четем най-секретните им комуникации. Отгоре на всичко сделката дори не бе изгодна. Разбирате ли, Клиф Даниълс се оказваше не само предател, но и глупак.

Но вместо да отговори на Биан, Филис се обърна към мен:

— А сега ми върни страницата.

Върнах я, твърдо уверен, че повече няма да види бял свят.

Дълго мълчахме. Мисля, че и тримата бяхме зашеметени.

Що се отнася до Филис, нямах представа какви мисли прелитат през главата й. Но предчувствах — или при дадените обстоятелства би трябвало да кажа следчувствах, — че още когато ме прати сутринта в апартамента на Даниълс, тя е очаквала да се случи нещо подобно.

Може би не точно това. Но нещо подобно.