Брайан Хейг - Посредникът

Също тъй самоувереният говорител на противниковия лагер използва равно количество време, за да провъзгласи триумфа на своя човек, тъй като дори и след две години активна кампания половината електорат все още не осъзнава колко смрадлива гадина е той.

Но може би преразказвам думите им не съвсем точно.

Според мен се очертаваше всичко да виси на кантар до последния момент, тъй че и най-дребната политическа пръдня можеше да тласне изборите в едната или другата посока. Чудех се дали големият човек в Овалния кабинет вече е уведомен за смъртта на Клифърд Даниълс — вероятно да, и също тъй вероятно някъде в сутерена на Белия дом мрачни мъже си блъскаха главите над ситуацията.

Следващата новина беше банална и кратка. В шиитския град Кербала на юг от Багдад избухнала кола-бомба. Шейсет души убити и над трийсет ранени. На друго място, северно от Багдад, трима американски морски пехотинци били убити от крайпътна бомба. Сетне говорителят се захвана с времето — студено и влажно в близките дни, — което напълно съвпадаше както с гледката зад стъклото, така и с моето настроение.

Припомних си спора отпреди малко и ми хрумна, че аз също проявявам безразличие към тия непрестанни вести за смърт и унищожение в Ирак. Това напомня китайското мъчение с капки вода — или преставаш да им обръщаш внимание, или се побъркваш.

Но Биан, която бе служила там, бе губила бойни другари и годеникът й също служеше там, нямаше този избор. За нея безразличието бе просто невъзможно. Както и за неколкостотин хиляди семейства, които през идните дни щяха да трепват при всяко позвъняване на вратата, очаквайки с ужас да видят на прага офицер с трагичната новина, че един от мъртвите пехотинци е тяхното момче.

Както и да е, когато пристигнахме, Уил и Джон висяха в кабинета на Филис. Имаше и трети гостенин, чиято майка навярно бе познавала бащата на Уил — приликата бе потресаваща.

Филис ни представи на този нов господин, чието име се оказа Самюъл Елкинс от Отдела за външна поддръжка на Агенцията за национална сигурност, каквото и да означаваше това.

Самюъл (не Сам, подчерта той) отдели малко време, за да обясни на мен и Биан с какво си изкарва хляба. Не че особено ни интересуваше. Накрая предложи:

— Хайде да седнем и да ви изложа какво открихме.

Седнахме.

По средата на заседателната маса имаше две купчинки хартия, всяка дебела десетина сантиметра. Трета купчинка лежеше пред Филис и по разместените и омачкани краища на листовете личеше, че вече е изчетена и осмислена. Но преди любопитството ни да бъде задоволено, трябваше да изслушаме обичайните и задължителни самохвалства.

— Най-важното е, че имате късмет — обобщи Самюъл. — Познаваме кода, използван в компютъра на Даниълс. Патентът принадлежи на НЕМОД — малка компания със седалище близо до Сан Франциско.

Очевидно с Тим вече си бяха говорили за мен, защото той се озърна в моя посока и уточни:

— Ще ви спестя техническите подробности, освен когато се налага да обясня нещо.

— Мога да убия човек с голи ръце — уведомих го аз. — Тъй че, моля ви, колкото се може по-малко обяснения.

Всички се изкискаха. Голям веселяк съм.

Самюъл продължи:

— НЕМОД създава и поддържа системи за безопасен обмен на информация в различни организации. Плащаш им доста солена месечна такса, посочваш участниците в групата за обмен и те ти пращат програми за кодиране и разкодиране, които зареждаш в компютъра си. Пряката връзка между кореспондентите минава през сървърите на НЕМОД. Сигурността е гарантирана.

Биан отбеляза:

— Затворена система, нали?

Самюъл кимна.

— Точно затова имате късмет, че се сдобихте с този компютър. На практика няма начин съобщенията да бъдат засечени и прочетени. — Той ме погледна и предположи: — Притежателят на компютъра навярно е имал опит в контраразузнаването.

Никакво „навярно“, мой човек. Но Филис побърза да смени темата и се обърна към мен.

— НЕМОД работи предимно в частния сектор. Между другото сключва с клиентите много строги договори за поверителност. Но след като с директора си поговорихме дружески, той прояви разбиране.

Самюъл трябва да бе чул техния разговор, защото се разсмя и подхвърли:

— След като Филис му натри… така де, след като си поговориха, изпратихме файловете на НЕМОД, а там бързо ги разкодираха и ни върнаха съдържанието.

Проявявайки нетърпението, което изпитвах и аз, Биан се пресегна през масата и попита:

— Може ли да ги видя?