Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Жената явно прецени погрешно мълчанието им като израз на съмнение.

— Точно тук, под краката ни — заяви госпожа Елиът. — Няма да ви лъжа, момиче!

Крис тъкмо приключи разговора с Тони, когато видя, че мигачът на мерцедеса пред нея сигнализира намерението на Ванс да навлезе в следващото отклонение. Тя го последва, изчаквайки до последния момент. Тогава вече завиха на север. После, когато бяха изминали около две мили встрани от магистралата, Ванс сигнализира ляв завой. На разклона Крис намали и тогава видя нещо, което я накара да изругае като футболен запалянко.

Изгаси фаровете и се спусна предпазливо по тясното шосе. Светеха само габаритите на колата й. Мина един завой и видя вляво пред себе си мястото, към което се бе упътил Джако Ванс.

Малкото частно летище бе ярко осветено от прожектори. Крис видя встрани от пистата около дузина малки самолети пред четири хангара. Видя двата светли конуса от фаровете на Ванс, после те бяха погълнати от по-силните светлини на летището. Ванс спря зад един от самолетите. Някакъв човек скочи от пилотската кабина и му махна. Ванс излезе от колата си и тръгна към самолета. Поздрави пилота и го потупа по рамото.

— Да му се не види — каза Крис. За втори път в рамките на два часа нямаше представа как да постъпи. Ванс можеше да е наел чартърния самолет, за да го закара до Нортъмбърланд, и тогава щеше да пристигне там много преди всякакви преследвачи. Можеше и да го е наел, за да напусне с него страната. Кратък полет над Ламанша, и после, потънеше ли отвъд отворената граница на континентална Европа, върви го търси. Дали да заложи на драматична намеса или да го остави да отлети?

Въпросът беше хазартен, и тя не би искала да поеме отговорността на избора. Очите й обходиха летището и спряха на малката контролна кула, която стърчеше отвъд най-отдалечения хангар. Тогава видя как Ванс и пилотът влизат в самолета. Изруга и запали колата. Профуча покрай оградата на летището и стигна до кулата в момента, в който малкият самолет започна да рулира по пистата.

Тя влезе вътре тичешком. Човекът който седеше вътре пред компютъра, я погледна стреснато. Крис тикна полицейската си карта под носа му.

— Онзи самолет на пистата. Представил ли е план на полета?

— Да, да, разбира се — изпелтечи човекът. — Лети за Нюкасъл. Някакъв проблем ли има? Искам да кажа, можем да спрем излитането, ако нещо не е наред. Винаги гледаме да бъдем в помощ на полицията…

— Никакъв проблем няма — отвърна мрачно Крис. — Просто забравете, че сте ме виждали, ясно ли е? Няма да има никакви обаждания до пилотската кабина, за да съобщите, че някой е проявявал интерес към тях, нали?

— Не, искам да кажа да, както кажете! Никакви обаждания!

— И за да бъда съвсем сигурна — ухили се Крис хищно, — смятам да остана тук.

Извади телефона си и набра Тони.

— Сержант Дивайн — каза тя, когато чу гласа му. — Обектът е на чартърен самолет, посока Нюкасъл. Налага се оттук нататък да се справяш сам. Предлагам да организираш заедно с наличните вече части комитет по посрещането му на крайната дестинация. Ясно ли е?

Тони се загледа озадачено в светлините, които трептяха пред него по магистралата, и отвърна.

— О, да му се не види! Самолет? Доколкото разбирам, не можеш да говориш?

— Точно така. Оставам тук, за да се уверя, че обектът няма да бъде предупреден от контролната кула.

— Питай колко трае полетът до Нюкасъл.

Чу се приглушен разговор, после Крис заговори отново:

— Казва, че летят на „Ацтек“, което означавало, че полетът ще им отнеме два и половина до три часа. Няма как да пристигнеш преди тях.

— Ще направя, каквото мога. Крис… благодаря!

Той затвори и продължи да шофира и включи темпомата. Значи някъде между два и половина и три часа? В такъв случай Ванс щеше да има още път до Файв Уолс Холт — с такси или наета кола, а и двете не се намираха лесно в неделя през нощта. И все пак Крис беше права. Нямаше начин той да успее да се добере до бърлогата на Ванс преди него.

— И точно затова постъпи така, разбира се — допълни Тони на глас. Ванс не беше глупак. Знаеше, че Тони е уведомен за къщата му на север и бе съвсем естествено да предположи, че след като противникът му размъти водата в Лондон, ще се отправи натам. Ванс обаче не знаеше, че Тони вече е изпратил трима други профайлъри в Нортъмбърланд. Надяваше се поне, че те са още там и продължават с издирванията, защото не бяха го уведомявали за някаква промяна в плановете си. Така погледнато, от ранния следобед изобщо не ги беше чувал. Тогава бе звъннал на Саймън, и той го уведоми, че обикалят по къщите и разпитват дали някой не е виждал Дона Дойл.