Вэл Макдермид - Струна в кръвта

За няколко минути научиха как да открият Каунтес Стърндейл, защото името не фигурираше на картата им, а до самото място стигнаха за около половин час.

— Не ни е излъгал — отбеляза Тони, когато стигнаха до края на изровения еднопосочен път, който свършваше до кръгла морава, заобиколена от дървета. Срещу тях се издигаше господарска къща, строена в стила на епохата на кралица Ана, а от лявата й страна имаше две дълги, ниски постройки с тежки плочести покриви и дебели стени, зидани от варовик.

— Коя е неговата къща, как мислиш?

Карол сви рамене.

— Надали е господарската, освен ако не е вземал рушвет. Да караме на късмет — и тя посочи дясната.

Докато прекосяваха моравата, Тони каза:

— Ти си първи глас. По-вероятно е да проговори пред полицай, отколкото пред някакъв съмнителен психолог.

— Макар че полицаят е жена? — попита иронично Карол.

— И ти си права. Ще реагираме съобразно обстоятелствата.

Той бутна прясно боядисаната градинска врата, която се отвори безшумно. Алеята, която водеше към къщата, беше настлана със старателно подредени плочи, между които не се забелязваше и стрък плевел. Тони вдигна черното желязно чукче и го пусна обратно върху вратата. Звукът отекна в къщата и веднага щом заглъхна, двамата чуха приближаването на тежки стъпки. На прага застана едър мъж със стоманеносива коса, сресана и пригладена с брилянтин. Мустаците му бяха подстригани като четка. Карол си каза, че прилича на позабравен любимец на театралната публика от четиридесетте години и едва успя да потисне усмивката си.

— Извинете за безпокойството, вие ли сте инспектор Скот? — попита тя.

— Аз съм Гордън Скот — отвърна мъжът. — А коя сте вие?

Сега идваше трудната част.

— Инспектор Карол Джордан от полицията на Източен Йоркшир, сър. А това е доктор Тони Хил от Националния отдел по психологическо профилиране.

За нейно удивление лицето на Скот светна от радост.

— За Барбара Фенуик ли става дума? — попита той с готовност.

Объркана, Карол погледна безпомощно към Тони.

— Кое ви кара да мислите така? — попита той.

Пенсионираният полицай се засмя.

— Може да съм извън играта от десет години, но когато в разстояние на два дни трима души проявяват интерес по документацията на единствения ми нерешен случай, все ще се намери някой да ме уведоми. Заповядайте, заповядайте — и той ги въведе в уютна дневна, навеждайки се, за да не си удари главата в рамката на вратата. Помещението имаше обитаван вид, край двете кресла до камината имаше натрупани купчини вестници и списания. Скот ги подкани да седнат.

— Нещо за пиене? Жена ми отиде на пазар в Бъкстън, но колкото за един чай все ще се справя. Или бира?

— Бира, с удоволствие — отвърна Тони, който не искаше да чака, докато Скот запарва чая.

Карол кимна в знак на съгласие и след миг домакинът им се появи с три кутии „Бодингтън’с“.

Скот премести един голям рижав котарак от пейката в прозоречната ниша и се разположи на мястото му. Едрото му тяло ограничи значително достъпа на светлина в стаята. Той отвори кутията с бира, но заговори още преди да отпие.

— Много се зарадвах, когато разбрах, че се интересувате от убийството на Барбара Фенуик. Този случай не ми излиза от главата вече две години. Нощем не мога да спя и все за това мисля. Никога няма да забравя лицето на майка й, когато й съобщих, че сме открили трупа. Споменът не престава да ме преследва. Винаги съм мислел, че отговорът може да бъде открит, но аз очевидно съм лишен от необходимия усет. Затова, когато ми се обадиха и чух, че от случая се интересува Националният отдел по профилиране… признавам, бях много обнадежден. Какво привлече вниманието ви към Барбара?

Тони реши да се възползва от ентусиазма на Скот и да бъде съвсем откровен.

— Нашето разследване излиза донякъде извън нормативите — поде той. — Вероятно сте чели за убийството на наша сътрудничка.

Скот кимна тъжно с едрата си глава.

— Да, разбрах. Искрено ви съчувствам.

— Това, което не се споменава никъде, е, че тя работеше върху една своя теория. Считаше, че е попаднала на следите на сериен убиец на непълнолетни момичета, който е все още на свобода, и че той действа от много години насам. Всичко започна като обикновено упражнение по профилиране, но Шаз не се задоволи с това и продължи по-нататък. Всички в отдела сме убедени, че това е и причината за смъртта й. За съжаление полицията на Западен Йоркшир не е на същото мнение. Основната причина за конфликта е личността на заподозрения — той хвърли поглед към Карол. Беше време за някаква привидна полицейска подкрепа.