Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Саймън вдигна очи и се изненада от ожесточението, изписано по лицето на Тони.

— А какво станало после, знаем всички, нали? — поде Тони. — Мики Морган. Съвършената сделка.

Лицата на насядалите около него хора смениха цялата гама изражения от пълно неразбиране до шок и крайно удивление, докато той им разказваше това, което научи от Крис Дивайн и от самата Мики.

— Така че всичко, което виждаме дотук, е свидетелство за удивително деформирана психика — приключи той. — Все още не е достатъчно, за да убедим някой шеф да рискува кариерата си, нареждайки арест, но за нас всичко е ясно, надявам се.

Не се налагаше някой да отговаря. Отговорът бе изписан в очите им.

— Има и още — обади се Саймън и подхвана разказа на Харолд Адамс.

— Човече, колкото повече научаваме, толкова по-невероятно ми се струва, че Джек Хубавеца все още ходи свободно по улиците — въздъхна Леон, палейки третата цигара, откакто бе влязъл. — Чакайте само да разберете какво съм ви приготвил. — Той изрецитира набързо оскъдните сведения, които бе получил от Джими Линдън. — Но накрая той ми разказа за някакъв пенсиониран спортен журналист, Майк Макгоуън. Този човек знае за спорта повече, отколкото всички ние, взети заедно, бихме могли да научим някога. Британската Кралска Библиотека може да организира поръчково убийство, за да се добере до архивите му. Казвам ви, трябваше ми половин нощ, за да преровя само това, което е натрупал за Хубавеца. И накрая открих това.

Леон представи със замах една стара изрезка от вестник и пет копия на статията, публикувана в „Манчестър Ивнинг Нюз“, в която ставаше дума за убийството на Барбара Фенуик. Един абзац бе ограден с жълт маркер.

„Барбара Фенуик нямала слабост към купоните, така твърдят приятелите й. Това доказва и начинът, по който прекарала последната съботна вечер в живота си. Отишла с група връстници в дискотека, където атлетът — герой Джако Ванс участвал в благотворителна среща със свои почитатели“.

— Само четиринайсет седмици след злополуката — подчерта Леон.

— Не си е губил времето, нали? Веднага запретнал ръкави и се захванал с благотворителност — отбеляза Саймън.

— Е, ние нито за момент не сме се съмнявали, че е чакал само удобен случай — каза Тони. — Има ли някакви доказателства, че Ванс действително се е запознал с това момиче?

— Най-щастливият миг от вечерта за нея бил, когато успяла да вземе автограф от Джако — Леон раздаде копията от обобщението на полицейските сводки, което бе съставил. — Не ми позволиха да копирам самите сводки, затова се наложи да направя това. Смятам, че тя е първата му жертва — допълни той уверено.

— Аз пък смятам, че си прав — отвърна тихо Тони. — Страхотна работа, Леон, наистина изключителна. Оттам нататък се е усъвършенствал. Боже мили, онези туристи сигурно едва не са се натъкнали на него. Ето, тук пише, че им се сторило, че виждат някакъв ленд роувър, който потеглял надолу по пътеката, точно когато те се появили на хребета. Доста страх трябва да е брал Джек Хубавеца. Тогава е разбрал, че му трябва леговище, където да убива жертвите си, място, където никой няма да прекъсне заниманията му. Мисля, че то е някъде в Нортъмбърланд, близо до вилата му. Но без повече данни… — той потри лицето си с ръце. — При това случаят е отпреди дванайсет години. Къде е доказателственият материал?

Леон доби мрачно изражение.

— Не знаят. Местили документацията по нерешените случаи преди пет години, и всички данни от съдебна медицина по случая са или изгубени, или неправилно класирани. Но съдейки по извадката, така или иначе не е имало кой знае какво. Нямало пръстови отпечатъци и следи от телесни течности. Само отпечатъци от гуми, но това не може да ни бъде от полза след дванайсет години.

— Трябва да разговаряме със следователите, на които е бил възложен случаят. Но преди да обсъдим какви са следващите ни задачи, искам да ви покажа какво открих. Дреболия в сравнение с огромния материал, който сте отметнали, но и то ни осигурява известни косвени доказателства. — Той отвори папката и разпръсна пред тях няколко снимки. — Посещавах някои от фанатичните почитатели на Джако. Да си призная, изпитах чувството, че отново съм на работа в психиатрията. Надявам се, че няма да ви обременя с професионален жаргон, като спомена, че на всичките им хлопа дъската. Тъй или иначе, след като изтърпях историите на разнообразните им маниакални пристрастия към Джако Ванс, успях да получа в замяна определен брой снимки от негови публични изяви, на които са присъствали и предполагаемите му жертви. На четири от снимките го виждаме застанал до четири от липсващите момичета. На пет-шест от останалите съществува силна вероятност момичето до него да е едно от нашите, но може да се докаже само с компютърно увеличение — той се наведе напред и си отряза голямо парче хляб.