Вэл Макдермид - Струна в кръвта

— Дори никакви — каза Тони и се учуди сам на себе си, че думите му прозвучаха толкова искрено. — Макар да подозираме, че убиецът й я е срещнал по-скоро в Лондон, отколкото в Лийдс. Дори се надявах, че ще ми позволите да се обърна към зрителите с молба, ако някой е видял нещо, да се обади?

Ръката на Мики се плъзна към гърлото. Изведнъж му се стори странно ранима.

— Възможно ли е убиецът да е тръгнал по петите й в момента, когато е излязла от нас?

— Нямаме основания да предполагаме такова нещо — каза припряно Тони.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Благодаря ви, задето ме успокоихте. — Тя си пое дъх и отметна русата си коса от челото. — Сега да поговорим за интервюто. Мисля да ви попитам защо е основан отделът, какъв е статутът му, с какъв вид престъпления ще се занимавате и кога ще започнете работа. После ще поговорим за Шарън…

— Шаз — прекъсна я Тони. — Наричайте я Шаз. Тя мразеше да й казват Шарън.

Мики кимна.

— Шаз. Ще поговорим за Шаз, което ще ви даде възможност да помолите зрителите за помощ. Така добре ли е? Има ли нещо, което държите да кажете на всяка цена?

— Мисля, че ще успея да кажа това, което искам.

Тя посегна към дръжката на вратата.

— Бетси, личната ми асистентка — тя разговаря с вас преди малко — ще дойде да ви вземе, когато ви дойде редът. Ще бъдете последен преди прекъсването за новините.

— Благодаря — каза той. Искаше му се да каже още нещо, за да установи по-близък контакт с нея, но не можа да се сети какво.

Тя беше човекът, който би могъл да го преведе отвъд защитните укрепления на Джако, стига Тони да намереше начин да я манипулира така, че да му помага несъзнателно.

— Няма защо — отвърна Мики. После изчезна, оставяйки след себе си лек аромат на козметика. Оставаше му само още една възможност да я спечели на своя страна. Надяваше се втория път да се представи по-добре.

Дано поне си струва труда, мислеше Ванс. Беше отказал обяд, сготвен лично от Марко Пиер Уайт, за да може да гледа предаването, и пословично чувствителният майстор готвач щеше да му го върне при първа възможност. Заключи вратата на офиса си и спусна щорите. Секретарката му знаеше отлично, че в такива случаи няма право да го свързва с никого, а продуцентът и мениджърът му нямаха представа, че е още в сградата. Каквото и да станеше в „На обяд с Морган“, поне никой нямаше да види реакцията му.

Той се просна на дългия кожен диван, който заемаше почти цялата дължина на едната стена, и вдигна краката си. Включи нацупено телевизора с гигантски екран точно в мига, когато се появи познатата заставка. Знаеше много добре, че няма от какво да се страхува. Каквото и да бе разбрала Шаз Боуман, тя не бе успяла да убеди колегите си в своята правота. Нали вече се оправи с ченгетата. Бяха изцяло на негова страна и слава Богу. Някакъв учен-психолог не би могъл да направи нищо с отвеяните си теории, ако полицията не го подкрепя. Но предпазливостта го бе спасявала винаги досега, и той нямаше намерение да се поддаде на изкушението на арогантността — макар досегашните му успехи да го тласкаха към такова поведение.

Бе успял да изкопчи оттук-оттам малко сведения за Тони Хил, макар и не толкова, колкото му се искаше. Беше внимавал въпросите му да звучат така, сякаш му бяха хрумнали случайно, така че никой да не разбере, че интересът му е по-сериозен. Малкото, което научи, възбуди интереса му. Той беше човекът, отговорен за спорното научно изследване, проведено по поръчка на Министерство на вътрешните работи, чийто краен резултат бе основаването на Национален отдел по психологическо профилиране — отделът, в който щеше да работи Шаз Боуман. Участвал е в преследването на серийния убиец от Брадфийлд, и точно тогава му се наложило да убива, защото не проявил достатъчно проницателност. Шушукаше се, че имал и някакъв сексуален проблем. Това предизвика прилив на адреналин у Ванс, но той не посмя да разпитва повече, за да не би човекът, който му даде сведенията, да се запита на какво се дължи този подчертан интерес към психолога.

Колкото и да бе погълнат от разсъжденията си за Тони, те не можеха да откъснат вниманието му от телевизионния екран. През всички тези години, прекарани в кухнята на телевизията, податливостта му на магията на синия екран не бе намаляла. Обичаше телевизията изобщо, но най-много обичаше предаванията на живо заради рисковите положения, които можеха да възникнат в тях. Съзнаваше, че би било по-добре да обмисли как да неутрализира Тони Хил, ако това се наложи, но не можеше да устои на Мики. Близостта с нея бе изградила у него уважение към професионалните й умения и таланта й. Тя наистина беше изключително добра. Това му бе станало ясно още от самото начало. Още тогава разбра, че тя е човек, когото би искал да има на своя страна. Това, че успя да я задържи за свой защитник толкова дълги години, му беше от голяма полза.