Вэл Макдермид - Струна в кръвта

— Откъде знаете всичко това? — едва успя да попита Тони.

— А вие как мислите? Господи, преди десетина-дванайсет години човек не можеше да има работа като моята, ако не е хетеросексуален. Ходехме на едни и същи места — всички бяхме в едно положение, така че никой не би се осмелил да натопи другия. Можете да ми вярвате, когото и да чука Джако Ванс, не чука жена си. Честно казано, точно това ме наведе на мисълта, че Шаз може и да е попаднала на вярна следа.

— Разказахте ли всичко това на Шаз?

— От години не се бях сещала за Мики Морган. Спомних си цялата история чак след като уговорих срещата. Канех се да й кажа, когато ми се обади да разкаже как е минала срещата с Джако — такава ни беше уговорката. Затова така и не й го казах. Това върши ли ви работа?

— Крис, това е страхотно. Ти си страхотна.

— Всички така казват. Е, ще работим ли заедно или не?

— Мисля, че вече работим.

Когато Карол влезе в кабинета, тримата седяха на обичайните си места, а в ъгъла се виеше тънка струйка дим от цигарата на Лий. Знаеше, че пушенето му тук е замислено като предизвикателство. Но въпреки че никога не бе пушила — или може би тъкмо заради това — мирисът на запалена цигара не я дразнеше. Събра сили да им се усмихне и да не се срине на стола.

— Какво ново?

Томи Тейлър постави левия си глезен на дясното коляно и се нагласи по-удобно на стола. Карол си каза, че не му завижда за болките в гърба, които си осигурява с тази поза. Той подхвърли небрежно една папка на бюрото пред нея. Докато папката се плъзгаше напред, от нея се изхлузиха краищата на прибраните вътре листа.

— Осведомени сме за финансовото положение на всички тези хора по-добре от собствените им съпруги.

— Съдейки по това, което знам за Йоркшир, това не означава кой знае какво — отбеляза Карол. Томи и Лий се ухилиха. Дай остана невъзмутима.

— Да му се не види, госпожо, това ми прилича на женски шовинизъм — каза Лий.

— Ами съдете ме тогава. Какво открихте?

— Всичко е в папката — Томи показа с палец листата.

— Чакам обобщение.

— Дай? — обърна се към нея Томи. — Теб по те бива да приказваш.

Дай отпусна ръце, после ги пъхна в джобовете на маслиненозеленото си сако, от което лицето й добиваше такъв зеленикав оттенък, че сякаш всеки момент щеше да повърне.

— Господин Пендълбъри не беше особено възторжен, но ни позволи достъп до вътрешна информация, благодарение на която се добрахме до банковите сметки, адресите и рождените дати на заподозрените. С тази информация можахме да проверим дали срещу тях са заведени дела за дългове…

— А едно птиченце ни помогна да проверим имат ли кредити в търговски банки — намеси се Лий.

— По този въпрос не говорим — каза твърдо Томи.

Карол попита:

— Може ли да съкратим описанието на подготовката и да минем към същинския лов?

Дай нацупи устни в познатата й вече неодобрителна гримаса.

— Имаме като че ли двама кандидати. Алан Бринкли и Реймънд Уотсън. Сама ще видите, че и двамата са много задлъжнели. И двамата са местни. Уотсън е неженен, Бринкли се е оженил преди година. И на двамата всеки момент могат да им отнемат жилищата, и срещу двамата има заведени дела от кредитори, и двамата едва успяват да закрепят положението си. Зачестилите пожари са им дошли като манна небесна.

— Лоша работа — допълни Томи.

Карол отвори папката и извади листата с данни за двамата споменати сътрудници на пожарната.

— Добре сте се справили. Хубаво е, че сте се постарали да съберете подробна информация.

Лий сви рамене.

— Сийфорд си е едно голямо село. Всеки прави услуги всекиму — и си получава заплащането.

— Стига всичко да е в рамките на закона — каза Карол.

— Съмнявате ли се в нас? — попита провлечено Томи.

— Цитирайте пет убедителни причини, поради които да ви вярвам.

— Всички ли да викаме за разпит? — намеси се Лий.

Карол поразмисли. Всъщност й се искаше преди това да поговори с Тони, но не искаше да останат с убеждението, че шефката не е в състояние да взема самостоятелни решения.

— Ще ви кажа, когато прегледам подробно цялата документация — отвърна тя. — Може да намерим и друг начин, вместо да ги притискаме в ъгъла.

— Разрешение за обиск? — това беше отново Лий — най-старателният в екипа.

— Ще решим утре — обеща Карол. Изчака ги да си тръгнат, после натъпка и тази папка в издутата си чанта. Време беше да обходи набързо общото помещение и да се убеди, че всеки върши това, което му е било възложено. Искрено се надяваше, че никой не разчита на нея за вдъхновение. Душа не й беше останала.