Вэл Макдермид - Струна в кръвта

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но си помислих, че можете да ми помогнете. Казвам се Тони Хил и се занимавам с психологическо профилиране. Нали знаете, че звезди като Джако често биват тормозени от маниаци? В момента работя заедно с екип от опитни полицаи върху една специална задача — опитваме се да намерим начини да разкриваме подобни личности, още преди да започнат да създават действителни проблеми. За целта ни е необходим психологически профил на съвършения почитател, добросъвестния поддръжник. Накратко, човек като вас, човек, когото всяка знаменитост би искала да спечели на своя страна. Това ни е необходимо, за да създадем така наречения контролен профил. Имам нужда да проведа по един кратък разговор с вас. Най-много половин час. Ние ще дойдем при вас или вие при нас, както ви е удобно, плащаме по двайсет и пет паунда, а ще имате и моралното удовлетворение, че сте помогнали да спрем следващия Марк Чапман 9 9 Марк Чапман, роден през 1955 г. в Тексас, все още излежава присъдата си за убийството на Джон Ленън на 08. 12.1980 г. — Бел.ред. .

Забавляваше се чудесно да наблюдава промяната в израженията им, когато споменеше парите.

Той извади сноп бланки от джоба си.

— Какво ще кажете? Попълвате анонимно един въпросник, получавате двайсет и пет паунда и ни помагате да спасим човешки живот. Просто попълнете тук имената и адресите си, и някой от колегите ми ще се свърже с вас. — Той размаха внушителната визитна картичка с релефния герб на Националния отдел по психологическо профилиране. — Заповядайте. — Докато раздаваше визитните картички, всички тийнейджъри вече посягаха да вземат формуляри. Тони незабавно им раздаде и химикалки.

После погледна към Ванс. Той продължаваше да се усмихва, устните му редяха любезни думи, потупваше ту нечие рамо, ту нечий лакът. Но очите му фиксираха Тони: мрачни, питащи, враждебни.

Къщата е съвсем обикновена, каза си Саймън, докато паркираше колата. Типова къща с три спални, строена преди трийсетина години, пълно опровержение на твърдението, че животът започва на четиридесет. Джили би водила далеч по-луксозен живот, ако не се беше разделила с Джако. Със сигурност не би се озовала в градче като Уелингбъроу, където представата на повечето жители за приятно прекарване на времето се покриваше с посещение на местния магазин „Направи си сам“.

Удивително беше колко бързо Карол Джордан успя да открие сегашния адрес на Джили Уудроу, особено като се вземе предвид, че Джили беше омъжена повторно от три години насам.

— Не питай — беше отвърнала тя на възторжените въпроси на Саймън, който съзнаваше отлично, че такова проучване би му отнело поне няколко дни. Той си припомни, че Тони Хил бе споменавал брата на Карол, който работел в компютърна фирма, и се зачуди дали нелегалният им отдел не е прибавил и кражба на информация към списъка на престъпленията си.

Той седеше в колата и оглеждаше къщата на Джили и Джеф Луис. Изглеждаше спретната, типична къща от предградията, с идеално поддържана морава и спретнати лехички с цветя и билки. Отпред беше паркиран старичък Остин Метро. Широкият еркерен прозорец беше украсен с дантелени перденца. Ако Джили Луис бе чула шума на колата, би могла да го наблюдава, без той да забележи.

Саймън мислеше, че му предстои безспорно най-важният разговор в цялата му досегашна кариера. Нямаше представа какви въпроси трябва да зададе, но ако Джили Луис разполагаше със сведения, които биха доказали по някакъв начин, че Джако Ванс е убил Шаз Боуман, той щеше да ги изстиска от нея. Така и не успя да разбере дали Шаз би го приела някога за нещо повече от колега. Но независимо от това той имаше дълг пред паметта й. Излезе от колата и оправи сакото на скъпия си костюм, купен от „Маркс енд Спенсър“. Стегна вратовръзката си, разкърши рамене, пое си дълбоко дъх и тръгна по алеята към входната врата.

Тя се отвори само секунди след първото позвъняване, но веригата не беше свалена. Саймън забеляза, че всеки крадец би преодолял това нестабилно препятствие за секунди. За миг си помисли, че жената пред него е чистачката или може би бавачката. Външният й вид нямаше нищо общо със старите снимки на Джили Уудроу, нито пък със снимките на седемте изчезнали момичета. Ниско подстриганата й коса имаше изрусени кичури, тялото й отдавна бе изгубило всякакви заоблености. Всъщност беше толкова болезнено слаба, че на мястото на съпруга й Саймън би проучил по-подробно симптомите на анорексия. Понечи да се извини и да обясни за какво е дошъл, но тогава забеляза очите й. Лицето й беше състарено, имаше бръчки около очите, по те бяха същите — дълбоките тъмносини очи на Джили Уудроу.