Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Тъкмо се канеше да излезе, когато телефонът иззвъня.

— Инспектор Джордан.

— Обажда се Брандън.

— Сър?

— Току-що разговарях с колега от полицията в Западен Йоркшир. Стана дума за убийството. Той спомена, че главният заподозрян вероятно се е уплашил и е избягал. Някой си Саймън Макнийл. Каза също, че утре вероятно ще пуснат описанието му по вътрешния бюлетин с молба към колегите да го задържат, ако го разпознаят.

— Аха.

— Помислих си, че това може да те интересува — каза небрежно Брандън. — Все пак, съседи сме с тях.

— Разбира се, сър. Щом получа официалната молба за помощ, ще уведомя подчинените си.

— Не че ми се вярва, че ще се появи точно в нашия район.

— Аха. Благодаря, сър — Карол затвори полека телефона и каза тихо: — Ох, да му се не види.

Тони наплюнчи пръст и се постара да заглади неподатливите косъмчета на веждите си. Огледа се критично в огледалото, което, заедно с два оранжеви пластмасови стола, съставляваше цялото обзавеждане на миниатюрната стаичка, където го помолиха да чака. Надяваше се да има достатъчно убедителен вид. Беше навлякъл единствения си приличен костюм, за който Карол бе казала някога, че в него прилича на бивш футболист, видял и по-добри времена. Но дори тя не би могла да има възражения срещу светлосивата риза и тъмнолилавата вратовръзка.

Вратата се отвори и пред него застана същата невъзмутима жена, която му се бе представила като лична асистентка на госпожа Морган, но благодарение на Крис той бе успял да идентифицира като Бетси, любовницата на Мики.

— Надявам се, че всичко е наред — отбеляза тя.

— Да, разбира се.

— Чудесно — говореше с топъл, окуражаващ тон, като опитна начална учителка. Но Тони забеляза, че усмивката й е фалшива. Мислите й очевидно бяха заети с нещо съвсем друго. — Имам една молба към вас. По принцип Мики предпочита да разговаря с гостите си без всякаква предварителна подготовка, но тъй като… е, тъй като този път тя се чувства лично засегната, колкото и незначителна да е връзката й със случая, би искала да поговори с вас преди интервюто. Надявам се, че не възразявате?

В хладния й, подчертано изискан глас имаше стоманена нотка, която не оставяше възможност за отказ. Мики имаше късмет да бъде охранявана така зорко.

— Разбира се, че не — излъга той.

— Чудесно. Тя ще дойде след няколко минути. Мога ли да ви предложа нещо? Кафе? Минерална вода?

— Кафето от автомат ли е? — попита той.

— Да, за съжаление. Не се различава на вкус от чая, горещия шоколад и пилешкия бульон.

— В такъв случай не искам нищо, благодаря.

Бетси излезе и вратата щракна зад нея. Тони почувства как стомахът му се свива тревожно. Мразеше всякакви публични изяви. А днес към всичко се добавяше и допълнителното напрежение от ходовете, които предприемаше, за да смути Джако Ванс и да го принуди да направи грешка. Появите по време на срещите на Джако с почитатели бяха само първата стрела от колчана. Присъствието като гост в студиото в предаването на жена му вдигаше сериозно залозите. Нямаше смисъл да си играят на дребно.

Покашля се нервно и неволно хвърли поглед на отражението си в огледалото. Вратата се отвори без предупреждение и Мики Морган влезе в стаята. Тони се насили да се обърна подчертано бавно.

— Здравейте, госпожо Морган — каза той и протегна ръка.

— Доктор Хил — кимна Мики. Ръкостискането й беше бързо и здраво, дланта й — хладна. — Благодаря ви, че приехте да дойдете в студиото.

— За мен е удоволствие. Съществуват много погрешни представи за нашата работа и затова се радвам на всяка появила се възможност да обясня как стоят нещата. Толкова повече, че отново ни споменават в новините с неточни коментари — той умишлено сведе очи за миг.

— Разбирам. Искрено ви съчувствам за загубата. Видях следовател Боуман за много кратко време, но въпреки това ми направи впечатление на проницателна и целенасочена личност. И много красива, разбира се.

Тони кимна.

— Много ни липсва. Не съм имал удоволствието да работя с по-талантлив млад криминалист от нея.

— Сигурно. За полицаите вероятно е много мъчително да загубят колега.

— Обикновено много се говори за гнева и желанието да си отмъстят, но една такава смърт за тях е най-вече доказателство за проявена неспособност, обикновено имат чувството, че биха могли да я предотвратят, ако си бяха вършили по-добре работата. А в този случай и аз споделям вината им.

— Убедена съм, че не сте можели да предотвратите нещастието — каза Мики и импулсивно постави ръка върху неговата. Когато споменах пред съпруга ми, че сте поканен за гост в студиото, той каза почти същото, а пък има още по-малко основания да се чувства отговорен за случилото се.