Вэл Макдермид - Струна в кръвта

— Всички служители в отдела по психологическо профилиране вършат това, което могат, за да бъдат от полза — каза той малко припряно. — А не е изключено и зрителите да могат да ни помогнат.

Мики беше впечатлена от умелото му измъкване. Надали един на хиляда от зрителите бе забелязал мимолетното стресване.

— Как би могло да стане това, Тони?

— Както знаете, Шаз Боуман е била убита в своя апартамент в Лийдс. Но ние имаме основание да подозираме, че убийството не е случайно. Възможно е дори убиецът изобщо да не е местен човек. В събота сутринта Шаз е била в Лондон — само дванайсет часа, преди да бъде убита. Не знаем къде е отишла и с кого се е срещала след десет и половина сутринта. Възможно е убиецът й да се е свързал с нея още по това време на деня.

— Искате да кажете, че може да я е следил някой маниак?

— Мисля, че може да е била проследена по обратния път от Лондон към Лийдс.

Това не беше съвсем точен отговор на въпроса й, но Мики нямаше време да изпада в подробности.

— Сигурно се надявате да намерите очевидци?

Тони кимна и насочи погледа си право към камерата, над която просветваше червената лампичка. Мониторът пред нея показваше с каква непресторена искреност отправя апела си. Божичко, този човек има вроден талант, каза си тя. В поведението му ме се забелязваше и помен от притеснение, докато се обръщаше настоятелно към зрителите.

— Търсим човек, който е виждал Шаз Боуман след десет и половина в събота сутринта. Имаше запомняща се външност. Най-характерни бяха яркосините й очи, привличаха погледа. Може да сте я видели сама или заедно с убиеца й, може да сте минали покрай нея на някоя бензиностанция — тя караше черен Фолксваген Голф. А може и да сте я видели в някое от крайпътните заведения по отсечката между Лондон и Лийдс. Може да сте забелязали как някой проявява необичайно силен интерес към нея. Ако е така, моля ви, обадете ни се.

— Можете да си запишете номера на полицейската приемна в Лийдс — прекъсна го Мики и номерът се появи на лента в долната част на екрана. Тя и Тони изчезнаха и на тяхно място се появи лицето на Шаз, която гледаше широко усмихната в обектива.

— Ако сте видели Шаз Боуман в събота, макар и за миг, моля, уведомете полицията.

— Защото ние искаме да заловим този човек, преди да убие още някого — добави Тони.

— И така, не се притеснявайте да се обадите в полицейската централа на Западен Йоркшир, или дори в местния полицейски участък, ако смятате, че можете да помогнете с нещо на следствието. Тони, благодаря, че беше с нас. — Тя обърна усмихнатото си лице към камерата, защото режисьорът крещеше нещо откъм студиото. — А сега е време за обедните новини.

Мики се облегна назад и въздъхна дълбоко.

— Благодаря, Тони — повтори тя, откопча микрофона и се наведе към него, така че коленете им се докоснаха под масата.

— Аз би трябвало да ви благодаря — каза той бързо, докато Бетси вече се упътваше към тях. Тя се пресегна над рамото му и се зае да откопчава и неговия микрофон.

— Аз ще ви изпратя — каза Бетси.

Мики стана.

— Беше много интересно — каза тя. — Искаше ми се да поговорим повече.

Възможността не беше за изпускане.

— Можем да вечеряме заедно някой път — предложи Тони.

— О, да, с удоволствие — Мики се учуди сама на себе си. — Свободен ли сте довечера?

— Да. Да, свободен съм.

— Хайде тогава да се видим довечера. Удобно ли е в шест и половина? Вечерям рано, защото сутрин идвам много рано на работа.

— Ще запазя маса.

— Не си правете труд. Бетси ще се погрижи, нали, Бетс?

Тони забеляза как по лицето на другата жена трепна за миг снизходителна усмивка, скрита незабавно зад безизразна професионална маска.

— Разбира се. Само че сега вече трябва да изведа доктор Хил, Мики — каза тя и му се усмихна.

— Добре. Ще се видим довечера, Тони.

Тя проследи с поглед него и Бетси. Наслаждаваше се на перспективата да поговори с наистина интелигентен човек довечера. Истеричният писък откъм слушалката я върна в суровата действителност. Имаше да отхвърля още голяма част от програмата.

— Минаваме направо към репортажа за анархията в класните стаи, нали? — каза тя и вдигна очи към остъклената стена на студиото. Мислите й се съсредоточиха върху пряката работа. Шаз Боуман беше вече минало.

Карол се взираше през прозореца на кабинета си към пристанището. Беше толкова студено, че никой не се разхождаше по кея. Ако изобщо някой минеше, се движеше забързано, дори тези, които разхождаха кучетата си. Дано и подчинените й бяха усилили темпото. Карол набра хотелския номер, който й бе дал Тони. Искаше да поговорят за сутрешното му интервю по телевизията и да му съобщи своите новини. Не й се наложи да слуша дълго музикалния сигнал.