Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Хюго гледаше изкривеното в гримаса лице на екрана. За миг изпита желанието да изтрие кръвта и лигите, които го загрозяваха. Опита се да не издава вълнението си:

— Трябва да е бил мъртъв със сигурност. Когато го открих, първата ми работа беше да проверя пулса му — нямаше нищо. Достатъчно е само да го погледне човек. Патологът се изкашля.

— Господин Фицдуейн, трябва да отбележа, че при това положение на висящото тяло силно се съмнявам, че бихте могли да го прегледате както трябва. Единствено липсата на пулс съвсем не е достатъчна причина да се констатира смърт.

— Нима искате да кажете, че когато съм го открил той може да е бил все още жив? Без пулс и във вида, в който го виждате?

— Да — каза Бъкли с безизразен глас. — Не е невъзможно. Направеното разследване, основаващо се на това кога за последен път са го видели в училището, кога точно е спрял дъждът и така нататък, както и вашите показания сочат, че обесването е станало половин до един час преди да го откриете. Има вероятност да е бил жив. По същия начин удавник, който е потънал изцяло, може да бъде спасен чрез изкуствено дишане уста в уста.

Докато доктор Бъкли говореше, Фицдуейн се опита да си представи как прави изкуствено дишане на това посиняло лице. Почти си представи допира на изкривените устни, покрити със слюнка, лиги и кръв. Нима отвращението му бе убило момчето? Наистина ли не бе имало никакъв начин да свали тялото?

— Честно казано — продължи Бъкли, — той е бил практически мъртъв, когато сте го открили. Освен това не виждам как бихте могли да го свалите с голи ръце — доколкото си спомням, в показанията си твърдите, че не сте имали нож или нещо подобно. Не трябва да се забравя и фактът, че би съществувала вероятност за допълнително нараняване на момчето при падането на тялото. В крайна сметка, дори и да е имало признаци на живот, мозъкът е бил вече непоправимо увреден. Щели сте да спасите едно растение. Така че, не се самоизмъчвайте с чувство на вина — няма причини за това, а и носи вреда.

Фицдуейн леко се усмихна.

— Не, не мога да чета мисли — каза патологът. — Просто съм виждал много като вас. Ако самоубийците знаеха какъв удар е гледката на обезобразените им останки за тези, които ги намират, може би биха премислили решението си — той се върна към диапозитива. — Нашият приятел тук е класически пример за смърт от задушаване вследствие на прекъсване на въздуха от притискане. Обърнете внимание на виолетовия цвят на лицето и тези малки червени петънца. Те са най-ярко изразени там, където капилярите са най-слаби. Външно те се проявяват по скалпа, веждите и лицето, над линията на притискане. Езикът е издигнат в основата си, подут и издаден навън. Очите са изпъкнали, а линията, образувана от лигатурата — в случая това е синьото въже — не рисува правилна окръжност по шията, както би станало при затягане на въжето с ръце. Вместо това, както се вижда, въжето минава под гръкляна й се изкачва до точката зад ушите. Отпечатъкът върху тъканите отговаря точно на това, което виждаме. Ако той е бил удушен с въжето преди това или дори ако е бил обесен на друго място, следите нямаше да са същите. Обесването обикновено причинява смърт по един от следните три начина: инхибиция на вагуса, церебрална аноксия или асфиксия.

Фицдуейн вдигна ръка и Бъкли спря.

— Извинете ме — каза Фицдуейн, — запознат съм с някои от тези термини, но мисля, че ще бъде по-разумно, ако се отнасяте към мен като към лаик.

Бъкли се засмя разбиращо. Взе от бюрото си една лула и започна да я пълни с тютюн. Последва драсване на кибрит и характерния звук от разпалване.

— Рудолф е умрял от асфиксия — продължи Бъкли, — безспорно се е задушил до смърт, макар че не точно това е възнамерявал. Избраното от него дърво и клонът, от който е скочил, са му осигурили падане от около метър и осемдесет. В това не можем да бъдем много сигурни, защото може първо да е отскочил нагоре и така да е увеличил височината на падането. Ако използвам непрофесионален език, бих казал, че е възнамерявал да си счупи врата. Вероятно е целял счупване на шийните прешлени, както това става или би трябвало да става при изпълнение на официалната присъда — смърт чрез обесване. В действителност, като изключим съдебните екзекуции, при които палачът е обучен да го прави, рядко се стига до счупване на врата. Рудолф е бил здрав и добре сложен младеж. Вратът му не се е счупил. Както си спомняте, по време на следствието заявих, че смъртта му е настъпила незабавно. Това не е вярно, скриването на част от истината е честа практика и обикновено го правим заради близките. Истинските факти са в писмения доклад, който се предава на следователя.