Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Всичките си умения е усвоила от един терорист, наречен Палача, продължи уверено Фицдуейн. И от данните, които сме събрали за нея, става ясно, че ги е усвоила много добре. В това съм толкова сигурен, както и че в Западна Ирландия вали и когато очакваш дъжд, и когато не го очакваш. Ошима има план за измъкване.

Да, но на стотици километри от Стъпката е само пустош, отново опита да възрази Карлсън. Командният център на Ошима под пистата Мадоа ще бъде разпердушинен от две бригади на 82-ра. Самата писта е оградена от минен пояс, широк половин километър. А въздухът ще бъка от летящи машини до такава степен, че ония в ауакса ще се побъркат, докато ги насочват да не се блъскат едни други. Така че как ще стане това бягство?

Тя си знае как, а ние трябва да разберем, отговори му Фицдуейн.

И как ще го разберем? — настояваше Карлсън. Лягаш по гръб в една гореща вана, затваряш си очите и почваш усилено да мислиш, отвърна му тогава Фицдуейн.

Карлсън се усмихна на спомена, но тревогата не го напусна.

— Десет минути! — извикаха отговорниците, отваряйки и затваряйки длани два пъти.

— Десет минути! — отговориха в хор парашутистите.

Съмнението й тревогите се изключиха от съзнанието на Карлсън като електрически уред. Нямаше смисъл да умува повече.

Всичко щеше да започне след броени минути.

— Мамка му! — извика Кокрейн. — Щях да забравя.

Фицдуейн тъкмо си мислеше за разораната земя, която бе излязла на инфрачервените сателитни снимки. На тях ясно личеше, че с помощта на някаква много бърза изкопна техника под пистата е била прокопана цяла мрежа от тунели, после покрити с бетонни елементи и засипани с пръст.

Обаче Ошима не може да не е знаела, че сателитното наблюдение ще покаже разораната земята. А не й беше в стила да пропуска нещо толкова очевидно.

Тогава какво още е направила? Какви съоръжения е добавила, които да не се виждат? Колко от тунелите са само за заблуда и колко още такива е изкопала под земята — нещо, което не би излязло на снимките? Изхвърлената от такава дейност пръст би я издала, но тя сигурно я е струпала при пръстта, изкопана от окопите.

Видими тунели, близо до повърхността. Скрити тунели на далеч по-голяма дълбочина. Но копаенето под земята бе далеч по-трудно в скалисто плато. Къде би могла да копае, как, с каква скорост? Бяха видели огромния брой булдозери и друга подобна техника, но ставаше ли тя за строеж на тунели?

Това, което тогава му бе потрябвало, бяха подробните геоложки проучвания. Когато са търсили петрол, целият район е бил основно проучен.

— Донесох докладите от проучванията — съобщи Кокрейн. — Мори ги изкопа отнякъде.

Фицдуейн го изгледа вбесен:

— Твърде много време си прекарал на Хълма, Лий, инструктирайки конгресмените как да гласуват в последния момент.

Кокрейн се опита да вдигне рамене, но не можа.

— И сега какво да правя с тях? — изръмжа ирландецът. — Да си ги прочета на път за надолу?

— Пет минути! — изреваха отговорниците, широко разперили петте пръста на дланите си.

— Пет минути! — не закъсня отговорът.

— Готови!

— Готови!

— Всички…

— Всички…

— Стани!

— Стани!

— Закачи!

— Закачи!

— Провери Въжето!

— Провери Въжето!

— Провери Снаряжението!

— Провери Снаряжението!

— Аз и без това не мога да ги достигна — каза Кокрейн. — Тикнал съм си ги на кръста под целия този самар. Божичко, чувствам се като египетска мумия.

— Дано живеете и толкова дълго, сър — обади се Брок.

Страничните врати се плъзнаха. Ревът на двигателите рязко се усили, сподирен от нахлулия в самолета вой на вятъра.

— Три минути! — викнаха отговорниците.

— Три минути! — прогърмя хоровият отговор.

В предопашната част на корпуса се появи цял ред дупки.

Секунда след това проблесна трасиращ ред и каската на единия от обезопасителите сякаш експлодира. Застаналият до него отговорник бе оплискан с кръв. Наблизо избухна противовъздушен снаряд и самолетът се килна на една страна.

— Май ще е по-добре да скочим долу — обади се Брок със спокоен глас — и да отвлечем огъня на тия шибалници.

Лампите над главите им светнаха в червено и миг след това в зелено.

— Давай! Давай! Давай!

През двете отворени врати за част от секундата минаваше парашутист и темпото непрекъснато растеше. Последните двама бяха отговорниците.

За тридесет и шест секунди всичките шестдесет и четирима десантчици потънаха в мрака, а самолетите поеха курс към Арконо, за да дозаредят и да чакат да извозят убитите и ранените.