Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Килмара се опитваше да си представи взаимоотношенията сред хората на Фицдуейн. Те определено бяха над средната класа. По-възрастни и по-опитни от доста колеги, дори и от тези от елитните бойни части със специално предназначение. Освен това бяха сплотени и си подхождаха по националност и пол.

Или се справяш, или не — това бе простата формула. Изглежда, на никого не му пукаше дали си мъж, жена, или зебра.

Изявата бе всичко. „Да се справиш“ не значеше да си вземеш изпита с удовлетворителна оценка. Означаваше действие на високопрофесионално равнище, което бе наистина нещо рядко в обикновения живот.

Лий Кокрейн можеше да се окаже единственото слабо звено във веригата. Бог знае дали бойните му способности се бяха подобрили през последните няколко дни, но той все още си оставаше аматьор сред професионалисти. Никой не се съмняваше във всеотдайността му, но голият ентусиазъм, според Килмара, не бе достатъчен. Можеше да се обучиш на каквото си поискаш, но това бе несравнимо с онзи миг, когато наистина ти се наложи да избереш единствено правилния отговор от теста по оцеляване: „Убий или ще бъдеш убит.“ Тогава ентусиазмът не върши работа.

Всичко се свеждаше до решителност и умения. Като използваше прибор за нощно виждане, Чифуне можеше да изтегли оръжието си, да вземе под прицел и да простреля мишена с размерите на грейпфрут, отстояща на двадесет метра, за по-малко от една трета от секундата. Тя бе изключително добра, но и другите не й отстъпваха.

Кокрейн не ставаше за това. Кабинетната дейност в Конгреса му прилягаше много добре, но вече не бе воин. Виетнам бе останал с десетилетия назад в миналото. Според Килмара той бе проблем. Дори повече от проблем — беше направо грешка. Килмара знаеше защо Фицдуейн бе взел точно това решение, но го приемаше като случай, в който емоцията взема превес.

Понякога Фицдуейн си беше такъв… Той бе най-добрият боен командир, какъвто Килмара изобщо бе виждал, единствената му слабост бе, че влага твърде много чувства. Целта на битката е врагът да бъде избит. Благият характер е спорно предимство на бойното поле.

— Внимание! — извика Фицдуейн. — Операцията е в ход.

В стаята за инструктаж настъпи тишина. Всеки член на бойния екип бе репетирал плана безброй пъти, но въпреки това му отдаваше такова внимание, като че ли му бе за пръв път.

— Операция „Рапира“ — каза той. — Три цели. Първо, да се освободи заложницата Катлийн Фицдуейн, ирландска гражданка, отвлечена от Съединените щати. Второ, да се нанесат максимални щети на базата на терористите, известна като Дяволската стъпка, и най-вече напълно да се унищожи групата им, известна под името Яибо, заедно с предводителката им Рейко Ошима. Трето, да се унищожи нападателният потенциал, върху който работят — супероръдието… Щурмовият отряд наброява шестнадесет души, разпределени в пет гънтрака, включително Калвин, който ще се рее над нас в моторен делтаплан, в случай че ни потрябва. До целта ще достигнем в два пригодени за спецоперации „С 130 Комбат Талън“. Отначало те ще летят на юг над Мексиканския залив на около 120 метра — една доста ефикасна подрадарна височина, а после ще направят остър завой при междинна отметка по курс две и ще навлязат в мексиканско въздушно пространство откъм морето при междинна отметка по курс три над Текуно. Ще ни спуснат на северозапад от целта… На този етап самолетът ще лети по курса с бръснещ полет и включено антирадарно устройство „Гарван“, така че трябва да пристигнем незабелязани в 2,30 часа през нощта. Петте гънтрака ще се спуснат първи, като използват системата за приземяване от малка височина. След това самолетът ще се издигне, за да ни спусне от около 75 метра. Приземяваме се, незабавно се качваме в машините, образуваме боен клин и се насочваме към ето тази позиция, на около километър — почука той с пръст по картата, — където има укритие за групиране. Там ще се правим на невидими, докато чакаме да съмне. Така приключва първата нощ… По-нататък. Съмва се — ние продължаваме да изчакваме. При тази многократно отрепетирана акция подходът ще е да се придвижваме и нападаме по мрак. Притежаваме уреди за нощно виждане с термични визьори и увеличители на образа. Нощта е на наша страна. През деня искаме да бъдем невидими и ще бъдем невидими . Ако ни открият, най-вероятно ще е от хеликоптер, забелязал прашната ни следа. Но криейки се денем под пълна маскировка с термично покритие и оставайки напълно неподвижни, рискът да бъдем забелязани става незначителен. Военните хеликоптери в тази част на света обикновено летят на 1500 метра височина, за да избегнат огъня от малокалибрено оръжие, а от това разстояние могат да ни видят само онази работа. Гънтракът не е огромна буца от метал, която излъчва топлина като танк. Той е само около два метра широк и към четири метра дълъг, ако не смятате и платформата отзад, удължаваща го с не повече от метър. Така че цялото проклето чудо е малогабаритно, с нисък профил и извънредно лесно за укриване благодарение на корпуса си от пластмаса. А заглушителят на двигателя с термична защита и маскировка го прави практически неуловимо за топлинните сензори. Все пак не му се предоверявайте. Бъдете невидими! … Втора нощ: час след смрачаване една от машините ще тръгне на разузнаване. Щом се завърне, като използваме приборите си за нощно виждане, отрядът ще напредне 193 километра в посока на целта при средна скорост от 32 километра в час. Бойният строй ще има формата на ромб, в чийто център ще се намира командирската машина „Шедоу №1“. Върхът на ромба ще отстои на осемстотин метра от нея. На всеки половин час ще спираме по пет минути за оглед и прослушване. Проверяваме дали всичко е запълнено, уплътнено и закрепено, особено що се отнася до товарите с оръжието. Звукът се чува нощем на километри и затова се движете бавно и безшумно. Както и преди, денем ще се излежаваме. Трета нощ: пак час след мръкване един гънтрак ще излезе на разузнаване, след което отново ще тръгнем напред. Този път предстои да преодолеем разстояние от 177 километра. Няколко часа преди да изтече третата нощ, ще се установим на лагер в ударната база на 65 километра от целта, така че ще трябва много да се внимава. Все още ще се намираме извън отбранителния кръг около въздушната база и Дяволската стъпка, но и достатъчно близо, за да сме извънредно предпазливи. Доколкото ни е известно, никакви наземни патрули не излизат чак толкова надалеко, но никога не разчитайте на това. С положителност знаем обаче, че хеликоптери извършват проверки по охраната над този район. Така че искам отрядът направо да се слее със земята. Ще пристигнем в ударната база навреме, за да дадем възможност на тричленен разузнавателен екип да направи един продължителен и прецизен оглед на целта. Не забравяйте, че те ще трябва да преодолеят 65 километра пресечена местност и затова ще използват мотоциклети със заглушители за около 56 километра, а после ще преминат останалото разстояние пеша. Тук целта е разузнавачите да намерят укритие с видимост към лагера на терористите още преди зазоряване. Те ще останат двадесет и четири часа на позиция през целия ден и през част от четвъртата нощ. През това време ще бъдат отбелязани укрепените опорни точки и процедурите по вътрешния ред и всичко друго, което би представлявало интерес, за да получим пълна представа за ежедневието в лагера, преди да нападнем. Разбира се, притежаваме спътникови снимки и много друга разузнавателна информация, но най-добре е око да види. Цел едно си заслужава допълнителните усилия от двадесет и четири часа наблюдение и проучване, преди да тръгнем в акция. Продължаваме нататък. Един от разузнавачите остава на пост, докато другите ще се върнат в базата, за да ни докладват. Останалият там ще продължи да следи и регистрира, но без да се свързва с нас, освен ако не настъпи някаква промяна от съществено значение.