Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Ще атакуваме през петата нощ. Точният час ще зависи от вътрешния им ред, но в предварителното планиране е определен 1,00 часът. По това време всички послушни терористчета нанкат повити в креватчетата си и дори най-съзнателните часови клюмат на поста си. Ще заемем ударна позиция няколко часа предварително, защото искам преди нападението всички да получат възможност за детайлно проучване на целта. Дяволската стъпка, както виждате на до болка познатата ви карта, се състои от две долини без изход — всъщност от два успоредни каньона, разделени от дълбоко вдаден помежду им висок нос. Като застанете с лице срещу двата входа на долините, отвъд околовръстното шосе, ще видите, че в лявата, Салвадор, се намира главният лагер, а в дясната, Дали, е супероръдието и поддържащото оборудване. И двете долини се контролират от едно укрепление, построено на носа. Високо оттам държите всичко под наблюдение. Може да обстрелвате и двете долини, може да защитавате тила. Пътят и ниските възвишения в далечния край също влизат в обсега. Това укрепление е основната опорна точка. То е върхът в буквалния и в преносния смисъл на думата. Един гънтрак представлява една огнева единица. Имаме на разположение пет огневи единици. Планът на атаката предвижда едната да унищожи супероръдието, докато други две избиват терористите и спасяват Катлийн. Двете останали съответно ще овладеят укреплението и ще поемат контрола над околовръстното шосе пред него. Това е. За изпълнение на задачата тръгваме с лек товар, резерви не се предвиждат. Намерението е щурмът да приключи в рамките на двадесет минути от първото стълкновение. Не сме пратени там, за да се гърмим от упор с местната охрана. Нахлуваме, свършваме си нужната работа и изчезваме! Напомням ви да си набиете в главите девиза: „Гръмни и изчезни!“. Другият: „Спри и се моли“, ще ви погуби. Ако и това не ви е достатъчно, опитайте да си направите една проста сметка. В Дяволската стъпка има близо седемстотин от лошите и още две хиляди, че и отгоре — на летището над шосето. Така че, момчета, да не я свършите като генерал Къстър 35 35 През 1876 г. генерал Джордж Армстронг Къстър напада обединените сили на индианците сиукси и шайени, предвождани от Седящия бик, и всичките му 200 души биват избити до крак. Генералът също загива в битката. — Б.пр. . Бъхтете ги колкото ви сили стигат и после изчезвайте оттам. Ставате пак невидими, няма ви! Нахлуваме от северозапад, измъкваме се на югозапад. После всички части се срещат в сборния пункт и на зигзаг се изнасят към мястото за излитане. На този етап с изненадата е свършено и адът ще се разтвори. Тук най-важно ще е бързото придвижване. Мястото, откъдето ще ни приберат, сега изглежда като всяка друга пустиня, но проучванията ни в документите за нефтодобива показват, че е достатъчно устойчиво, за да поеме тежестта на С 130. Било е ползвано за писта по време на търсенето на нефтени залежи. При това не е единствената наоколо. При нахлуването си ще „посеем“ дистанционно управляеми радиоапаратури, които след тръгването ни ще започнат да излъчват сигнал, създаващ впечатлението, че се отправяме на север. И както знаете, в ръкава си крием още някоя и друга силна карта. Една последна, но не и маловажна забележка. Тези, които ще нападнем, през последните няколко години изляха безпрецедентния си гняв основно върху невинното мирно население. Стотици бяха избитите, а пряко засегнатите — хиляди. Броят на нещастията и страданията, които тези хора причиниха, е неизчислим. Ако случилото се досега бе само това, с мед да го намажеш. Едва ли някой би създал супероръдие с междуконтинентален обсег, без да го използва. Основната ни цел е не да им отправим предупреждение, нито пък да ги пернем през ръцете или да ги подложим на изпитание. Ще стигнем много по-далеко. Така че целта ни е пределно проста.

Фицдуейн направи кратка пауза.

— Да ги унищожим! Да избием колкото е възможно повече от тях. Поуката от това трябва да бъде, че тероризмът не води до дълголетие. Затова, щом пръстът ви е на спусъка, не се колебайте да го натиснете. Може и да се приеме за черен хумор, но като отнемате техния живот, вие го запазвате за другите хора. И в това се състои целият смисъл на антитероризма.

С тънка усмивка Фицдуейн плъзна поглед по групата.

— Ами това, приятели, е планът на акцията. Ясен, солиден и прост. Някакви въпроси?

Един от контингента на SAS, „Шедоу №4“, повдигна в недоумение гъстите си вежди. Обади се Боб Стивънс — Тухлата — нисък, набит сержант с обрулено от времето лице, подгонил четиридесетте. Това направо бе събитие, тъй като Боб рядко вземаше думата. Специалист по взривовете, Боб наистина обожаваше да вдига разни неща във въздуха.