Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— И тъй, след като нашият избраник няма време да се занимава с работата, за която сме го избрали, вършат я хората от персонала му. Обаче и тук има едно капанче. Членовете на Конгреса не искат да чуват обвинения, че харчат много пари за себе си, затова гласуваният от тях бюджет за щабовете им е направо символичен. Това означава две неща. Първо, много малко хора с добър стаж зад гърба си могат да си позволят да останат тук. Докато стареят, натрупват задължения, а това е доста скъп град. Затова се махат и стават лобисти или пък се връщат по родните си места и си изкарват хляба, разказвайки истории за войната. Второ, щабовете са здраво претъпкани от студенти и колежани, работещи само за чест и слава. На тях не им плащат нищо… Ама странна система имаме, а? Означава, че американската законодателна машина се управлява от банда тийнейджъри, които бачкат безплатно. И тъй като Щатите в момента наистина са суперсила, това обяснява много неща. Бог да благослови Америка!

— Ами вие с Лий и Мори? — забеляза Фицдуейн. — Вие поне не сте в пелени.

Уорнър спря рязко и впери поглед във Фицдуейн.

— Е, Хюго — безгрижно подхвърли той. — Според мен сме някакво изключение.

Фицдуейн вече свикваше с емоционалното поведение на Дан Уорнър, но на този етап не знаеше дали заместник-шефът на щаба се шегува, или не. Халосни или истински бяха патроните му?

Бе цяло щастие, че групата Яибо бе вече на място.

Екипът на Уаками не бе дошъл във Вашингтон само заради убийството. Трябваше да огледат града и да са подготвени и за по-нататъшни акции. Вече бяха проверили много от правителствените учреждения, включително и Фарнсуърт Билдинг. Влизали бяха няколко пъти и дори посетиха офисите, разположени до този на конгресмена Уейн Сандърс, където се намираше щабът на Комисията за борба с тероризма.

Успяха да огледат сградата надлъж и нашир, без някой да им попречи, защото се представяха не като туристи, а като лобисти. Тъй като японците особено енергично използваха американската система на лобиране, за да разширяват и пазят японските интереси — даже и в случаите, когато тези интереси противоречаха на американските, — трима японци в повече не привлякоха ничие внимание.

Уаками дори си беше приготвил визитни картички, идентифициращи ги като „Група за приятелство между Осака Индъстриз и Съединените щати“. Тези картички им бяха осигурили достъп като генерално пълномощно.

Сенаторите, конгресмените и техните щабове непрекъснато търсеха пари, влияние и гласове — горе-долу в този порядък. Всички знаеха, че японските бизнесмени си тъпчат парите в чували от ориз, а с тях можеше да се купи влияние.

Всичко това изигра решаваща роля за сърдечното и топло посрещане на Уаками-сан и хората му. Уаками, който говореше слабо английски, беше станал доста добър в държането на речи за взаимна дружба, произнасяни на японски. И докато Ендо ги превеждаше на неуверен английски, политиците стояха пред него със замъглен поглед и се усмихваха. Правенето на снимки на такива срещи бе желателно, дори се насърчаваше. Попълването на списъка за убийства, придружен с цветен снимков материал, никога не бе ставало толкова лесно.

Въоръжен с един брой от „Световен алманах на американските политици“, купен от книжарницата „Сидни Крамерс“, и с един брой на „Телефонен указател на Камарата на представителите на Съединените щати“, даден му от член на един щаб, надяващ се да премине на по-добре платена работа, като лобира за Япония, Уаками накара Ендо да му уреди среща с Лий Кокрейн в неговия офис.

Кокрейн-сан можеше и да ръководи антитероризма с минимален брой хора, но също така трябваше да обръща внимание на политиката като началник-щаб на своя конгресмен. Той обезателно щеше да се види с Уаками и хората му или поне щеше да уреди да бъдат приети от някой недорасъл да пие законно студент.

Тъй или иначе, най-важното нещо беше, че Уаками вече имаше достъп до офисите на комисията. Ако някой от охраната на входа звъннеше горе да ги попита — нещо, което най-вероятно нямаше да направи — щеше да се увери, че всичко е наред.

Той и хората му щяха да чакат в приемната на подкомисията, докато се появи обектът. Щеше да отлага срещата под предлог, че чакат още един член на групата, който кой знае защо закъснява. С малко късмет даже можеше да им поднесат и чай. Не се притесняваше, че по-късно някой ще го разпознае.

Всички членове на „Групата за приятелство между Осака Индъстриз и Съединените щати“ нарочно се бяха подстригали еднакво, носеха едни и същи костюми и очила с рогови рамки. За американците щяха да изглеждат като три грахови зърна, изпаднали от шушулката, побираща 120-те милиона население.