Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Като свали сакото си, пипайки бързо и сръчно, той направи нещо като проста презрамка, която нахлузи на шията си, окачвайки двете торбички с пробите под мишниците си като полицейски кобури. И лентите, и торбичките бяха направени от здрав черен найлон.

После облече сакото. Сигурно изглеждаше малко по-широкоплещест, но отвън нищо не се виждаше. Бе много по-безопасно пробите да са у него.

Грабна отново куфара, обади се на Кокрейн и взе такси.

Странна система за плащане имат тия хора, спомни си той. Плащаше се на зони, а не според показанията на апарата. Така че, ако си турист, подлагаш се на капризите на съдбата.

Тъкмо излязоха от асансьора и поеха по етажа, където се намираха офисите на комисията, от тялото на Уорнър се понесоха чуруликащи звуци. Той се извини с жест на Фицдуейн и вдигна тениската, измъквайки мобифона, закачен на колана му.

— С ирландеца ли си? — попита го Кокрейн.

— Да — отвърна Уорнър. — Тъкмо излязохме от асансьора и вървим по коридора. Мога да ти извикам, ако това нещо се счупи.

— Мамка му! — бе коментарът на Кокрейн. После добави: — Умник такъв!

— Някакъв проблем с Мори ли? — сети се Уорнър.

— Аха — отговори Кокрейн. — Слушай, тук трябва да оправим някои неща, а и Патрисио не е дошъл. Дай ми още петнадесет минути, а през това време пообработи Фицдуейн.

— Графикът на Лий нещо куца — обърна се Уорнър към ирландеца. — Ела да те черпя едно кафе.

Кафенето в сградата бе почти празно, избраха маса в ъгъла.

— Какво знаеш за нас, Хюго? — започна Уорнър.

Фицдуейн се усмихна.

— Чел съм докладите ви и съм разменял информация с вас. Стори ми се, че си струва да ви посетя. Освен това почти нищо не знам.

Уорнър кимна.

— Комисията бе създадена от Лий. Той направи сделка с конгресмен Уейн Сандърс. Лий да помогне на Сандърс да бъде избран, а той да подкрепи създаването на Комисия за борба с тероризма. Лий се върна от Виетнам, усещайки, че никой по върховете в Щатите не обръща сериозно внимание на заплахите, появяващи се навсякъде по света.

— А защо Лий сам не се кандидатира? — попита Фицдуейн.

— Лий страда от неизлечима почтеност — Уорнър се засмя. — Накратко казано, той не става за политик, обаче е умен и решителен, знае предимствата и слабостите си, затова е намерил друг начин. Ще завлече идеите си колкото е възможно по-близо до центъра на властта. Можеше да се насочи към Белия дом или Сената, но е реалист.

— Какво е накарало Лий да съсредоточи усилията си върху тероризма? — попита Фицдуейн. — За повечето хора това е едно абстрактно понятие. Чак когато човек бъде засегнат лично, започва да му обръща внимание и да си дава сметка, че светът е далеч по-опасно място, отколкото го е смятал до този момент.

Уорнър кимна.

— Лий имал някакъв командир във Виетнам, от когото се възхищавал. После този офицер отишъл да работи в ЦРУ, бил отвлечен от фундаменталисти в Ливан, измъчвали го с месеци и накрая го обесили. Именно тази случка го подтикнала към действие. Освен това бил убеден, че повечето правителствени институции във Вашингтон правят съвсем малко по въпроса.

— И така, как всъщност работите? — попита Фицдуейн. — В края на краищата Конгресът е създаден да прави закони, а не да преследва лошите момчета. Медиите ще изпаднат в екстаз, ако въоръжена до зъби група от персонала на Конгреса започне да напада суверенни държави и да измъква от тях терористи. Виж например Оли Норт 2 2 Оливър Норт — полковник, член на Съвета за национална сигурност, едно от главните действащи лица в разразилия се през 1986 г. политически скандал Иран — Контри, който бе обвинен в незаконна продажба на оръжие за Иран, като част от получените от тази сделка средства СНС отклонявал за контрите в Никарагуа. — Б.пр. , а той при това не е застрелял никого. Е, поне доколкото знам.

— Сърцето и главата на Оли не са работили в добър синхрон — засмя се Уорнър, — но Оли не е най-лошият случай. Виж какво стана с „Акиле Лауро“ 3 3 На 7 октомври 1985 г. Фронтът за освобождение на Палестина, фракция на ООП, отвлича италианския пътнически кораб „Акиле Лауро“ и убива един от пътниците, който бил в инвалидна количка. — Б.пр. . Ония типове убиха заложник инвалид, сключиха сделка с Египет и замалко да се измъкнат. Оли принудил самолета им да кацне. Прав ли е бил? Мисля, че да. Съединените американски щати не бива да седят бездейно, докато убиват гражданите им по света.

Фицдуейн отпи от кафето. Не възразяваше срещу основната мисъл на Уорнър, но все още не можеше да разбере какво може да направи една малка групичка служители срещу действителна физическа заплаха.