— Ние сме малка група, но имаме огромно предимство — задачата ни е съвсем проста — каза Уорнър. — Идентифициране и унищожаване на тероризма, насочен към страната ни. И целият екип е обединен около тази задача. При нас няма груповщина и фракции, както е в ЦРУ и ФБР, нито пък се сблъскваме с взаимно изключващи се директиви като в Държавния департамент или хазната. Целта ни не е да оцелеем на всяка цена, а да се погрижим тероризмът да намалее.
Интересът на Фицдуейн нарасна. Беше добре запознат с начина на действие на Държавния департамент и ЦРУ, но хазната бе играч, с който не бе се сблъсквал.
— Хазната ли? — попита той.
— Една история, която е много показателна как понякога ги оставяме да им се размине — заразправя Уорнър. — Когато шахът на Иран бе на власт, правителството им бе считано за близък съюзник на Запада. Нещо повече, Иран бе главен купувач на стоки от Запада. Шахът винаги искаше най-новото и най-доброто и тъй като имаше петрол, можеше да си го позволи. Заедно с танковете, самолетите и ракетите, Съединените щати му осигуряваха и последните новости в печатарската технология, така че профилът му на иранските банкноти да изглежда супер… Дотук добре, ама закупената от него технология била абсолютно същата, която се използвала и в Щатите. И какво става? На сцената излиза аятолахът заедно с банда фундаменталисти, които, меко казано, не са особено благоразположени към нас, и изведнъж ни залива потоп от чисто новички долари, толкова съвършени в техническо отношение, че са почти неразличими от истинските… Става даже още по-лошо. Сирийците гледат как Иран си играе играта, а Чичо Сам не си мърда пръста да направи нещо по въпроса, затова разполагат цяла фаланга от печатарски машини в долината Бекаа. Е, качеството им не е кой знае какво, но те го компенсират с количество, което хвърлят в низините на пазара.
— За каква сума става въпрос? — попита Фицдуейн.
— Ами… На брифингите казваме, че става въпрос за около милиард долара на месец, защото по-голяма сума трудно може да се преглътне. Всъщност знаем, че е доста повече… И така, година след година, мина повече от цяло десетилетие. Ситуацията се влоши до такава степен, че в някои части на света трябва да се подписваш върху всяка банкнота и да си оставиш адреса, така че да те издирят, ако някой надолу по веригата се оплаче. Толкова за доверието в долара. Нищо чудно, че цената му спада.
Фицдуейн се засмя:
— Добре де, а каква е ролята на хазната във всичко това?
— Тук става въпрос за икономически тероризъм — продължи Уорнър, — за фалшификация от такъв мащаб, че хазната, която ти праща Секретната служба дори само ако фотокопираш еднодоларова банкнота, този път си наляга парцалите.
Страх ги е, че ако се разчуе, доларът ще падне като камък, затова мълчат и не казват нищо. Освен това Секретната служба не е точно организацията, която ще хукне да окупира чужди страни. Така че единственият ни избор е да си променим валутата, обаче типовете, дето играят срещу нас, са умни и няма просто така да си дигнат чуковете и да се ометат по живо, по здраво. Мамка му, те вече спокойно могат да използват най-новите технологии, и то само защото ние им ги продаваме с удоволствие. Щатите имат проблем с търговския баланс, трябва ни износ. Мога да те уверя, че това е наистина адски зор, но то вече е друг въпрос. Крайният извод е, че правителството на Съединените щати е враг на самото себе си, при това най-големият.
Фицдуейн разпери ръце. Лицето му изрази съгласие поне с част от казаното, но и леко нетърпение от това, че на въпроса му, зададен два пъти, още не е отговорено.
— Добре — рече Уорнър. — На въпроса — искаш да знаеш какво правим и как работим. Ето как: оглавяваме една група за разузнаване и анализ, базиран върху огромна мрежа от контакти. Много хора мислят, че структурата ни е като на ЦРУ или на Държавния департамент. Тези структури може и да са закостенели и задръстени от политиканство, обаче отделните индивиди в тях не са загубили желанието да правят онова, което трябва. Имаме връзки чак в Афганистан, но също така и съвсем наблизо — в дъното на коридора например. Събираме отделните късчета информация, обработваме я и анализираме полученото. След което правим доклад и го представяме на подходящи хора. Понякога дава резултат, в повечето случаи обаче отива в архива. Не е лесно…
— И в същото време ковете закони? — удиви се Фицдуейн.
— Разбира се — отвърна Уорнър. — Все пак работим в Конгреса, а на него точно това му е работата. Ала в процеса на създаването на законите промъкваме и наш план. Ако можем да измислим някаква програма за намаляване вълната от тероризъм, правим го. Имаме някои успехи. В повечето случаи работата е много, а резултатите — малко. Основоположниците не са и мислили да правят това място ефективно. Разбирам ги, но днешните заплахи ги е нямало по него време. Дори не са ги предвидили.
Читать дальше