Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Веда тръгна към къщата на семейство Геслър, която сега се даваше под наем. После каза:

— Господи, проклетият мечок ще ми липсва.

— Мили боже, той още не е мъртъв.

Милдред произнесе последните думи остро. По тези въпроси като истинска калифорнийка беше пълна оптимистка; за нея бе направо светотатство да не се надяваш на най-доброто. Но Веда се движеше с усилие и говореше тихо:

— Майко, нещата никак не са добри. От начина, по който се държеше напоследък, знам, че е бил наясно колко зле ще бъде. Личеше си и по това как тя виеше по телефона… И нямам представа какво ще правя сега.

Оказа се, че има отчаяна нужда от специална храна — болният трябваше да бъде някак си изкушен да хапне и да събере сили. Затова всеки ден цяла седмица Томи доставяше голяма кошница с пилешко, сготвено собственоръчно от Милдред, малки сандвичи, направени от Айда, раци върху лед, приготвени от Арчи, шери, подбрано от госпожа Геслър. Всички от „Милдред Пиърс Инк“ си плюха на ръцете, за да покажат на какво са способни. Един ден Милдред и Веда лично занесоха кошницата заедно с огромен букет червени рози. Когато пристигнаха, намериха сутрешния вестник на моравата пред къщата. Под вратата бяха подпъхнати реклами. Звъннаха, но никой не им отвори. Веда погледна Милдред и Томи отнесе нещата обратно в колата. Същия следобед пристигна дълга неразбираема телеграма за Милдред от Финикс, Аризона, подписана от госпожа Ханън. В нея се разказваше как тръгнали на пожар към местния санаториум и имаше молба към Милдред да изключи газта.

Три дни по-късно, когато Милдред помагаше на Айда да се приготви за най-натоварения час по обед, колата на Веда спря до тротоара. Самата Веда слезе, беше несресана, изглеждаше странно. Майка й отключи вратата, тя й подаде вестник, без да каже и дума, отиде до едно сепаре и седна. Милдред се взря в снимката на господин Ханън, правена преди косата му да побелее, прочете съобщението за смъртта му и се почувства объркана. Не изпитваше почти нищо. Забеляза, че погребението ще е в Ню Йорк, отиде до телефона и поръча цветя. След това се обади в „Уестърн Юниън“ и пусна дълга телеграма на госпожа Ханън, пълна със съчувствие от нейно име и от името на Веда. Но не можеше да се отърве от мъглявото усещане, че трябва да направи още нещо. Застана неподвижна и се опита да се сети какво. Но като че ли това бе всичко. Отиде и седна при Веда. След малко дъщеря й помоли едно от момичетата да й донесе кафе.

— Искаш ли да дойдеш с мен до Лагуна Бийч, скъпа? — попита Милдред.

— Добре.

До вечерта Веда се влачеше по петите на Милдред. Не говореше за господин Ханън, но очевидно се боеше да остане сама. На другия ден не излезе от къщи и когато Милдред се прибра в три часа, пианото мълчеше. Когато и на по-следващия ден я видя вцепенена, реши, че е време да я развесели. Откри я в гостната и й каза:

— Скъпа, знам, че той беше прекрасен човек и ти бе привързана към него, но направи всичко по силите си. В края на краищата такива неща се случват и…

— Майко — заговори тихо Веда, все едно се обръщаше към дете. — Не че не бях привързана към него. Не че не обичах този неугледен грубиян. За мен той винаги ще си остане единствен и… както и да е. Но… той ме учеше на музика и…

— Скъпа, има и други учители.

— Да, седемстотин измамници, които се рекламират по вестниците, и то само в Лос Анджелис. Всичките си приличат и освен това…

Веда замълча. Очевидно беше възнамерявала да каже нещо, но се бе отказала. Милдред усети това и зачака. Но дъщеря й мълчеше и тя вметна:

— Не може ли да поразпиташ?

— Има един човек, само един, към когото Ханън изпитваше уважение. Името му е Тревизо, Карло Тревизо. Диригент е. Дирижира опери и други произведения в „Холивуд Боул“. Не знам дали преподава пиано, но може да познава някого.

— Искаш ли да му се обадя?

Веда мълча толкова дълго, преди да отговори, че Милдред стана нетърпелива, а искаше да знае какво дъщеря й задържа в себе си.

— Да не би да е заради парите? Знаеш, че не ми се свиди нищо за твоето обучение и…

— Тогава му се обади.

Студиото на господин Тревизо се намираше в центъра на Лос Анджелис в сграда с няколко табели на входа и когато Милдред и Веда се качиха на втория етаж, до ушите им долетя какофония от звуци; тенори се упражняваха, пианисти изпълняваха бясно гами; цигулари стържеха по струните. Не успяха веднага да се доберат до господин Тревизо. След като почукаха, им отвори ниска пълна жена с италиански акцент, която ги настани в преддверие без прозорци и влезе в студиото. Отвътре веднага се чуха звуци. Баритон изпя някаква фраза, после спря. Чу се приглушен разговор. После същата фраза се повтори и някой пак заговори. Това продължи дълго и накрая Милдред се ядоса. Веда обаче не изглеждаше ни най-малко заинтригувана.