Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Милдред не искаше да поема рискове, когато имаше вече сигурност, затова не бързаше. Но отиде до Бевърли Хилс, поразпита и започна да подозира, че Айда е права. Докато разузнаваше един следобед, се натъкна на свободен имот, който беше идеален за целта. Когато разбра, че може да го вземе за абсурдно нисък наем, взе решение. Последва още един трескав месец, в който се купуваха мебели, правеха се ремонти и промени. Искаше да обзаведе всичко с кленово дърво, но Айда упорито настояваше за светло зелени стени и удобни тапицирани сепарета. Милдред се съгласи, но един ден преди откриването едва не припадна. Без да се допита до нея, Айда беше поръчала голямо количество плодови консерви, сладкиши, здравословен хляб и други неща, за които тя нищо не знаеше. Айда обаче заяви, че разбира доста от това или поне толкова, колкото е необходимо. До края на седмицата Милдред не само че не се убеди в този факт, но вече беше напълно объркана. Но Айда беше като в транс:

— Милдред, в играта сме. Първо, правя обеди почти като в „Браун Дарби“ — за хора, които не искат пушена бяла риба и хамбургери, а моите малки сандвичи и плодови салати. Само да чуеш коментарите! Едва успявам да ги изгоня, преди да дойдат колежанчетата, прекрасни възпитани деца, прибиращи се от Уестууд, които желаят да изпият по един шейк, преди да идат да играят тенис. Когато си тръгнат, започвам да сервирам чай, а след това и вечеря за онези, които искат да хапнат нещо леко, преди да отидат на кино или нещо подобно. И накрая — започват късните продажби за клиентите, които идват за по чаша горещ шоколад и просто да поговорят. От дванайсет на обяд до полунощ все имам работа. А това, което поръчват за вкъщи — направо ще ти спре дъхът!

И сметките потвърдиха думите й. Айда искаше по трийсет долара на седмица плюс два процента от печалбата. Надяваше се с времето да печели по петдесет долара на седмица. Още първата събота Милдред й написа чек за 53 долара и 71 цента.

Но не всичко вървеше гладко. Когато госпожа Геслър чу какво е направила Милдред, се разгневи и поиска да знае защо Айда е получила привилегията да управлява ресторанта в Бевърли Хилс, а не тя. Милдред се опита да й обясни, че идеята е била на Айда, че някои хора стават за едно нещо, други — за друго, но нищо не постигна. Госпожа Геслър продължи да се цупи и Милдред се притесни. Зависеше от своята висока, слаба и малко грубовата барманка както от никой друг, не само заради добрите й бизнес съвети, но и заради емоционалната подкрепа, която й оказваше. Загубата й щеше да е истинско бедствие и затова започна да обмисля какво да направи.

По това време се заговори за възхода на Лагуна Бийч, курорт на брега на няколко километра от Лонг Бийч. Милдред се зачуди дали мястото не е добро за откриването на още един ресторант, който да повери на госпожа Геслър. Ходи дотам няколко пъти да огледа. Видя само един ресторант, който я впечатли, курортът без съмнение се развиваше и имаше туристи не само през лятото, а и през цялата година. И отново добрият наем я накара да вземе решение. Намери голяма къща с доста земя покрай нея на скалист висок бряг над океана. Опитното й око забеляза, че се налагат промени и поддръжката ще е скъпа, но когато чу цената, тя се оказа толкова ниска, че веднага разбра, че печалбата ще е много добра, стига да успее да привлече клиенти. Наемът беше толкова нисък, че отначало изпълни Милдред с подозрения, но агентът й каза, че има просто обяснение. Преди постройката била частен дом, но собствениците не успявали да го дават под наем, защото бил прекалено голям за повечето хора, които идвали от града просто за да понатрупат малко тен. Освен това брегът бил скалист и неподходящ за плуване и, общо взето, къщата не ставала за нищо, така че ако я искала, можела да я има на въпросната цена. Милдред прецени гледката, сградата, земята наоколо и се развълнува. Веднага плати 25 долара за десет дни и същата вечер задържа госпожа Геслър, след като затвориха, за да си поговорят. Но едва беше започнала, когато тя й каза:

— О, млъквай, за бога!

— Но… не се ли интересуваш?

— А патицата обича ли да плува? Намира се между Лос Анджелис и Сан Диего, нали? Точно на главния път. А Айк още има камиони. Това ще е първата му прилична възможност отново да влезе в бизнеса, и то легално, след като… нали знаеш. И ще се измъкне от това скапано място. Да не би да искаш да ти се разплача на рамото?

— Какво му е на това място?

— Не е до мястото, а до Айк. Аз работя, а той трябва да си намира какво да прави вечер. И си намира. Казва, че ходи да играе билярд и наистина се връща със следи от креда по себе си. Това му го признавам. Но ме лъже. Ходи при една проскубана блондинка, която работи в стара мебелна фабрика в Лос Фелиз. Най-вероятно не е нищо сериозно, но се вижда с нея и затова напоследък съм толкова нервна, ако искаш да знаеш. А сега, ако успея да го замъкна там, да го вкарам отново в бизнеса и да му вдигна самочувствието… Е, може би това ще помогне. Хайде, разкажи ми повече.