Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Хайде, прехвърли крака върху ръката ми и ме прегърни през врата. Дръж се здраво и мисля, че ще успея да те изнеса до високото.

Тя вдигна крака на седалката, свали си златистите обувки и чорапи и ги сложи в жабката. След това обу галошите на босо. Измъкна се и от двете си връхни дрехи и роклята. Нея заедно с брокатеното палто натика над обувките, затвори жабката и я заключи. Трепереща, навлече дъждобрана. Махна на Монти да отмести ръката си. Той го направи и тя тресна вратата и я заключи. След това излезе през другата и също я заключи. Извика, когато стъпи в течащата вода и я усети чак по бедрата си. Потокът за малко да я събори. Но тя се хвана за дръжката на вратата и се задържа. Над нея имаше висок бряг, на който като че ли се виждаше някакъв тротоар. Без да обръща внимание на Монти и едва доловимите му крясъци, тя тръгна нагоре, плъзна се надолу, но продължи да се бори в най-ужасната буря в аналите на метеорологичната служба на Лос Анджелис или на която и да е друга метеорологична служба.

Подмина много коли, заседнали като нейната, някои бяха празни, други — пълни с хора. В един автомобил, заклещен между огромни водни пространства до тротоара, видя под лампичките на тавана цяла група хора в официални дрехи, които безпомощно си седяха и не знаеха какво да правят. Тя продължи по дългия път към Глендейл, пресечка след пресечка, свлачище след свлачище, през потоци и огромни езера. Галошите й непрекъснато се пълнеха с вода и тя спираше от време на време, за да я излее, като вдигаше краката си един по един. Но не можеше да изсипе пясъка и камъчетата и те жестоко стържеха стъпалата й. Беше на ръба на истерията от изтощение, студ и болка, когато най-накрая стигна до „Пиърс Драйв“, като ту тичаше, ту куцаше.

Веда и Лети като две уплашени котета не бяха спали много тази нощ и когато лампите в къщата започнаха да светват една по една и на прага се появи разплакано, окаляно и залитащо привидение, те изпищяха от ужас. После осъзнаха, че това е Милдред и чинно я последваха до спалнята й, но им трябваше време, за да се сетят, че трябва да й помогнат да се съблече и да си легне. Изведнъж Лети се отърси от страха и се засуети трескаво, носейки на Милдред това, от което имаше нужда, на първо място уиски, кафе и грейка. Веда седеше на леглото, галеше Милдред по ръцете, подаваше й с лъжица горещо кафе в устата и оправяше завивките й. Накрая поклати глава:

— Но майко, просто не разбирам. Защо не остана при него? Нямаше да е кой знае каква новина в края на краищата.

— Няма значение. Утре получаваш роял.

Веда изпищя от радост, топлите й ръце я прегърнаха през шията и от очите чак до гърлото на Милдред заваляха лепкави целувки. Тя се отпусна и изпита за миг истинско щастие. Когато навън започна следващият мрачен ден, тя потъна в дълбок сън.

Известно време след това Милдред беше прекалено заета, за да обръща внимание на Веда. След като се отърва от Монти, имаше повече пари въпреки вноските за пианото и всичко останало. Независимо че времената бяха трудни, бизнесът й се разрастваше; барът се оказа печелившо допълнение; но най-важното беше, че успя да плати последните пари, които дължеше за имота и за оборудването. Пайовете натоварваха ужасно кухнята, затова вдигна пристройка към паркинга и отдели производството им от ресторанта. Имаше известни трудности с регулацията. Но когато представи приемливи застроителни планове, според които тя изглеждаше като голям частен гараж и се съгласи да не поставя други рекламни знаци, освен неоновия надпис, който вече беше окачила, проблемът се разреши. Когато това приключи, добави към менюто още сладкиши, които лесно се разнасяха с ресторантски колички и нямаше никакви трудности с продажбата им. Скоро Ханс имаше нужда от помощник, а после и от още един. Купи нов камион, този път наистина хубав. Горе-долу по същото време върна колата, която така и не се оправи след пораженията от бурята, и си купи нова — лъскав кафяв буик с бели гуми, който Веда целуна, когато търговецът им го продаде.

Айда, вече редовен посетител на ресторанта, видя пристройката и се замисли. После една вечер започна да убеждава Милдред да отвори ново заведение в Бевърли Хилс и да я назначи за управител.

— Милдред, знам какво говоря. Там плачат за място, в което да се продават десерти. Помисли си какво забавление тече в Бевърли Хилс. Кинаджиите правят партита всяка вечер и десертите са истинско главоболие за жените им. А ти лесно можеш да им дадеш това, което им трябва, виж как се справяш тук. И помисли за приходите. За продажбата на газирана вода. На сандвичи. И мога да го направя само с четири момичета, един човек за напитките, един готвач и мияч на чинии.