Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Майка й беше дребна притеснена женица. Стана и я целуна, същото направи и сестра й Бланш. Тя беше няколко години по-голяма от Милдред и изглеждаше като типична домакиня, но беше наследила и безполезността на майка им, която като че ли бе основна черта на възрастната дама. Нито една от тях нямаше решителния поглед на Милдред, нито апетитната й фигура. Хари Енгъл, злочестият собственик на бизнеса с котвите, стана и се здрависа непохватно и стеснително. Беше едър грубоват мъж с много загоряла от слънцето кожа, а големите му сини очи напомняха за морето. После Милдред видя и Уилям, момче на дванайсет години, облечено в първия си костюм с дълги панталони. Стисна му ръката, след това се сети, че трябва да го целуне и го направи, а той изглеждаше симпатично засрамен. Седна и отново започна да се взира във Веда, без да мига. За Веда обаче семейство Енгъл бяха пълни човешки отпадъци, а Уилям беше дори по-голям боклук от родителите си, ако това изобщо беше възможно. Докато той я гледаше, тя ставаше все по-надменна и безразлична, прекръстосваше с досада краката си и си играеше с малкото кръстче, което висеше на златна верижка на шията й. Милдред седна, а господин Пиърс започна да разказва подробно за трагедията, като този път се отнасяше с пълно доверие към версията за гостуването на Милдред у семейство Хилдегард в Лейк Ароухед. Милдред затвори очи с надеждата да бъде изчерпателен, за да не й се налага да говори. Бърт се приближи на пръсти и свали слушалката на телефона от вилката, за да не ги прекъсне случайно позвъняване.

Влезе Лети, вече с престилка, и попита дали някой иска кафе. Семейство Енгъл се притесниха и тогава Милдред разбра, че нещо не е наред. Щом момичето излезе, стана ясно, че когато ги бе посрещнала, всички се бяха здрависали с нея, защото я бяха взели за „приятелка“. Милдред сви рамене, но Бланш беше много разстроена, защото очевидно смяташе, че Лети се е самозабравила. Милдред започна да се дразни, но Веда сложи край на дискусията. Махна превзето във въздуха и каза:

— Аз лично не виждам защо имате нещо против да се здрависате с Лети. Тя е наистина много мило момиче.

Докато изисканата реч на Веда още кънтеше във въздуха, се чу как пръскачката навън спря да работи. Милдред излезе да види какво става и видя господин Мърок да внася цветя, които смяташе да сложи на металните поставки, а помощниците му носеха столове.

— Аз съм възкресението и живота, рече Бог; който вярва в мен, ще живее и в смъртта; който живее заради мен, ще живее вечно…

Не думите, а гласът накара Милдред да се свие като ударена. Седеше в спалнята с Бърт и Веда, вратата беше отворена, за да могат да чуват, а тя очакваше нещо по-различно, по-топло и успокоително, особено след това, което й каза предната вечер доктор Олдъс. Но службата започна с този равен, отчужден и вледеняващ тон, който внушаваше хладна окончателност. Тя не беше дълбоко религиозна, но сведе глава по някакъв вроден инстинкт и затрепери от тежкото чувство, което я налегна. Тогава Веда каза нещо. Бе изкопала отнякъде молитвеник и на Милдред й трябваше известно време, за да се усети, че дъщеря й четеше отговора:

— Защото те ще видят Бог… ще видят свят без край. Нека молитвата ни стигне до Теб…

Веда може би четеше малко прекалено силно и леко изнесено, сякаш се обръщаше към хората, събрани във всекидневната, а не към Бог. Но на Милдред гласът й се стори чист и детски и в нея отново потрепнаха онези топли светлинки, които тя пак се опита да потисне. Мина доста време и когато вече й се струваше, че ще закрещи от мъка, отчуждената реч стихна и на вратата се появи господин Мърок. Тя се почуди дали ще може да стигне до улицата. Но Бърт я подкрепи, а Веда я хвана за ръката и тя тръгна бавно през всекидневната. Там имаше доста хора, полузабравени лица от младостта й, загрозени от времето.

— … И Исус каза на учениците си: Ние ще тъжим…

Същият хладен, дистанциран тон. Милдред погледна над пресния гроб с положения до него ковчег и видя, че гласът идва от доктор Олдъс, нищо че свещеникът изглеждаше стар и крехък в белите си одежди. За миг снижи глас, заговори по-меко и съчувствено и тя чу познатите думи:

— Бог е моят пастир и друг не искам.

Милдред разбра, че беше дошъл мигът за молитвите, които майката на Бърт бе поискала, и за по-човешката част от ритуала. Всички зашепнаха, нейните устни също започнаха да се движат и си даде сметка, че всичко беше заради нея, за да се утоли нейната болка. Само че се почувства още по-зле. Мина цяла вечност, докато чуе: