Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Веда излезе от къщата, а Бърт изглеждаше малко шокиран.

— Тя е дете, Бърт. Те не чувстват нещата като нас. По-добре да не е тук, докато текат приготовленията за погребението.

Бърт кимна и се заразхожда из стаята. Забеляза кибритена клечка в камината и се спря да я вдигне. Докато се изправяше, си удари главата. Падна, все едно го бяха цапардосали с брадва. И Милдред инстинктивно разбра защо — когато беше надникнал в камината, си бе спомнил игрите с Рей, как се забавляваха, докато той се правеше на слон, а тя на маймунка. Милдред го заведе до дивана и го прегърна. И след това двамата заедно в тъмната стая оплакаха детето си. Когато той отново беше в състояние да говори, започна да разказва за сладкия й прекрасен характер. Каза, че тя повече от всички заслужава да отиде в рая и там ще се чувства идеално. По дяволите, тя беше точно там! Милдред знаеше, че това за него е утеха от огромната непоносима болка, че се крие във вярата си, че тя не е умряла съвсем. Тя беше твърде голям реалист и твърде прозаична, за да се вълнува от задгробния живот, но въпреки това искаше да се отърве от огромната болезнена празнота, зейнала в нея, и думите му започнаха да й изпращат малки топли вълни светлина. Те донякъде я ужасяваха, но тя се опита да не мисли за това.

Телефонът иззвъня. Бърт вдигна и каза сдържано, че семейството е загубило близък и госпожа Пиърс днес не може да говори за работа. Милдред почти не го чу. Ресторантът й се струваше толкова далечен и нереален, част от един свят, който вече не я интересуваше.

Около три и половина пристигна господин Мърок. Той беше дребен дебел мъж, който след седем секунди шепнене на съболезнования се захвана с практичните задачи. Беше се погрижил за всичко, свързано с тялото. Освен това беше изпратил съобщение до следобедните вестници, а за сутрешните трябваше да почакат, докато Милдред не реши кога иска да бъде погребението, така че може би това би трябвало да е първото, което да решат. Милдред се опита да се съсредоточи, но не успя. Беше благодарна, когато Бърт я потупа по ръката и й каза, че той ще се заеме с това.

— Всъщност татко настоя да поеме разходите. С мама искаха да дойдат с мен тук, но им казах да изчакат.

— Радвам се, че дойде сам.

— Но татко иска да поеме разходите.

— Тогава ти се погрижи за това.

И Бърт отиде да говори с господин Мърок, защото му се стори, че тя точно това очаква от него. Решиха, че погребението ще е в 12 часа на следващия ден.

— Няма нужда да го отлагаме.

Господин Мърок веднага се съгласи с това. Гробът можеше да се изкопае на парцела на семейство Пиърс в гробището „Форест Лой“, придобит след смъртта на чичото, който беше оставил на Бърт ранчото. Службата щеше да е в къщата и да се води от преподобния доктор Олдъс, когото господин Мърок каза, че познава много добре и може веднага да му се обади. Доктор Олдъс беше свещеникът на Бърт и за един нещастен миг Милдред се почувства засрамена, че няма кого да нарече свой свещеник. Като дете ходеше на неделно училище в методистката църква, но след това майка й започна да се оглежда за нещо друго и накрая се озова при астролозите, които бяха измислили имената на Веда и Рей. Астролозите, каза си тя тъжно, като че ли не бяха подходящи за този точно миг.

При избора на ковчег Бърт преговаря смело, като използва всичките си умения в бизнеса и накрая се спряха на бял емайлиран със сребърни дръжки и копринена драперия, който щеше да излезе 200 долара заедно с две лимузини и носачите. Господин Мърок стана. Каза, че тялото ще бъде доставено в пет и те го изпратиха до вратата, на която двамата му асистенти вече бяха сложили бял креп. Господин Мърок спря за малко, за да огледа поставките за цветя, които бяха донесли във всекидневната. След това тръгна да си ходи.

— О… за малко да забравя. Дрехите, с които ще бъде погребана.

Милдред и Бърт се върнаха в детската стая. Избраха бялата рокля, която Рей беше носила на училищното празненство, извадиха бельо, чорапи и обувки и сложиха всичко в един малък детски куфар. Короната и вълшебната пръчица обаче отново разплакаха Бърт и Милдред го потупа по рамото, за да го успокои.

— Тя е в рая, няма начин да не е там.

— Разбира се, че е там, Бърт.

— Сигурен съм, че не може да е на друго място.

След минута-две господин Мърок си тръгна и дойде госпожа Геслър, която седна заедно с тях в гостната. Влезе, без да поздрави, седна до Милдред и започна да я гали по ръката с безкраен такт, който се оказа нейна основна черта, скрита под на пръв поглед грубоватата й природа. Проговори чак след няколко минути.