Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Без да се замисля колко бяха двайсет и пет долара за малките й спестявания, Милдред вече пишеше чек още преди лекарят да свърши с речта си. Мъжът поиска гаранция. Доктор Гейл подписа обратната страна на чека, а Милдред с потни от страх ръце, влезе в болничната стая. Погледът на детето беше мътен, лицето му гореше, а затрудненото му дишане беше съпроводено с непрекъснато мрънкане.

На устната й имаше нова лепенка, дори още по-голяма от първата, под която се виждаше марля, напоена в яркочервен антисептик. Медицинската сестра вдигна очи, без да спира да подава лед към малката трепереща устичка.

— Това стана, след като говорих с вас, госпожо Пиърс. През нощта беше спокойна, температурата й не се променяше и си помислихме, че след няколко часа ще се оправи. Но после просто ей така треската й се засили.

Рей се размърда и сестрата й заговори. Каза й, че майка й е тук, не може ли да познае майка си? Милдред също се обади:

— Мама е, скъпа.

— Мамо!

Рей стенеше и на Милдред й се прииска да я прегърне, но вместо това само хвана ръката й и я потупа. Влезе и доктор Гейл заедно с други лекари в бели престилки, медицински сестри и донора, който си беше навил ръкава, демонстрирайки цяла галерия от татуировки. Той седна, а Милдред остана права като каменна статуя, докато една сестра му мажеше ръката с дезинфектант. После излезе и започна да крачи напред-назад из коридора, бавно и тихо. Костваше й огромно напрежение на волята да издържи. Излязоха две сестри и един от лекарите, след тях и кръводарителят и няколко санитари. Тя влезе. Сестрата, с която беше разговаряла преди малко, седеше на леглото и държеше термометър и часовник. Доктор Гейл се бе привел и настойчиво се взираше в Рей.

— Температурата й е паднала, докторе.

— Добре.

— 38.3.

— Това е страхотно. Как е пулсът й?

— Също е паднал. До деветдесет и шест.

— Чудесно. Милдред, вероятно съм те вкарал в огромни разходи за нищо. Но все пак…

Излязоха в коридора, завиха и продължиха. Той й заговори спокойно:

— Не ми се искаше никак да го правя, Милдред, не ми се щеше да ти стоварвам този разход, но ще се погрижа всички харчове да са максимално оправдани. Ако трябва пак да го направя, ще ти кажа същото, което ти казах и тогава. Ето с какво си имаме работа. Всяка инфекция над устата се оттича в латералния синус, а това означава — мозъка. Нямаше как да знаем каква е тази пъпчица на устната й. Всичките й симптоми говореха за настинка, но също така биха могли да се дължат и на стрептококова инфекция и ако бяхме изчакали да се уверим, можеше да се окаже прекалено късно. Но начинът, по който реагира на кръвопреливането, показа, че алармата е била фалшива. Но те уверявам, че ако беше друго и не бяхме действали бързо, нямаше никога да си простя, нито пък ти.

— Всичко е наред.

— Случват се такива неща, нищо не можем да направим.

На етажа се чу звънец, после звукът му се повтори — пронизителен и настоятелен. На Милдред й се стори, че доктор Гейл се обърна прекалено бързо, а след това престана да ходи спокойно. Когато наближиха стаята, край тях се стрелна санитар с грейки в ръцете. Той влезе в стаята. Когато и тя го последва, видя как сестрата пъха грейките под завивките, които бяха натежали от нови одеяла.

— Втресе я, докторе.

— Санитар, повикай доктор Колинс.

— Да, господине.

През леда, който започна да обвива сърцето й, Милдред разбра, че този път тревогата не е фалшива. Седна и видя как лицето на Рей пребледня, а след това посиня; когато зъбките й затракаха, тя се извърна. Влезе санитар с още грейки, които сестрата пъхна под завивките, без да вдига очи. Последва го и доктор Колинс, нисък набит мъж. Той се наведе над Рей и я огледа, все едно беше насекомо.

— От пъпката е, доктор Гейл.

— Не мога да повярвам. Тя реагира на кръвопреливането…

— Знам.

Доктор Колинс се обърна към санитаря и му изстреля кратки заповеди: кислород, адреналин, лед. Санитарят се зае. И двамата лекари разглеждаха мълчаливо Рей, тракането на зъбите й беше единственият звук в стаята. След дълга пауза сестрата вдигна очи.

— Пулсът й се ускорява, доктор Колинс.

— Колко е?

— Сто и четири.

— Махнете грейките.

Сестрата издърпа грейките и ги хвърли на пода. Стаята започна да се пълни с хора. Появиха се още сестри, които вкараха кислороден апарат и бяла масичка, пълна с флакони и спринцовки. Стояха и чакаха нещо. Зъбите на Рей спряха да тракат и кожата на лицето й вече не беше синкава. По бузите й се появиха червени петна и сестрата пипна челото й.