Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Тъй като детето не е било кръстено, трябва да се направят промени в службата. Някои дребни неща ще се пропуснат, но се налага. В този случай не виждам причина защо двайсет и трети псалм и онази малка част от причастието, за които госпожа Пиърс очевидно настоява, да не бъдат включени. Накрая на службата опечалените може да бъдат призовани да се помолят и това често се прави. Нямам нищо против тези добавки, ако майката смята, че са подходящи.

Той погледна към Милдред, която кимна. Отначало негодуваше срещу свекърва си, задето така агресивно бе поела всичко в свои ръце и усещаше как в нея се надигат дребнави забележки. Но навреме си спомни, че семейство Пиърс ще платят за всичко и си премълча. След това отиде в детската стая и събра багажа на Веда, за да могат баба й и дядо й да я доведат на сутринта подходящо облечена. Когато излезе с малкия й куфар, семейство Пиърс решиха, че е време да вървят. Доктор Олдъс обаче поостана още няколко минути. Хвана дланта на Милдред и каза:

— Винаги съм смятал, че погребалната служба трябва да е по-човешка, по-милостива към чувствата на присъстващите. Господин Пиърс е прав, че чрез нея тялото се предава на земята, а не се освещава душата. Въпреки това за повечето хора е трудно да направят разликата и не виждат в своя мъртъв близък просто тяло. За тях това е личност, която вече не е жива, но въпреки това е личност, която обичат и за която ужасно тъгуват… Е, надявам се, че ще успея да проведа служба, която да е задоволителна за възрастната дама, за майката, за бащата и… за всички.

След като доктор Олдъс си тръгна, Бърт и Милдред успяха да си поговорят по-спокойно. Тя все още имаше да опече огромно количество пайове и той й прави компания в кухнята, дори и помагаше с каквото можеше, като през това време й разказа какво се беше случило на плажа, а тя му представи окончателната версия за уикенда й край езерото, така както я беше измислила госпожа Геслър, макар да нямаше особено желание да го лъже. Просто искаше да бъде добра с него. Бърт кимна, когато тя стигна до частта с госпожа Флойд.

— Ужасен край на една приятна почивка.

— Не ме беше грижа какво мисли тя. Но чувствах, че ще стане така с Рей още преди да стигна до болницата. Знаех го още тогава.

Когато пайовете бяха готови, двамата седнаха за малко при Рей, след това се върнаха в гостната.

— Не бива да се тревожиш за мен, Бърт — каза тя. — Госпожа Бидерхоф сигурно те чака, защо не тръгваш?

— Не ме чака.

— Сигурен ли си?

— Да, сигурен съм.

— … Тя беше много мила.

— Милдред, може ли да ти кажа нещо? За това, което се случи в събота?

— Разбира се.

— Мама просто беше уплашена, това е. Никога не успява да се справи в такива ситуации. А аз може би приличам на нея, защото и аз се страхувах. Затова когато доктор Гейл предложи да я закараме в болница, веднага се съгласих. Но Маги не беше никак уплашена. Трябваше да минем през дома й на път за болницата, за да се преоблека в дълги панталони. А Маги ужасно ми се скара, че ще водим Рей в болница. Искаше да я заведа у тях. И аз това исках. Струваше ми се ужасно, все едно никой няма място за едно нещастно детенце. Но не знаех как ще реагираш ти.

— Ако е така, тя заслужава уважение за това.

— Тя е много добър приятел.

— Ако е постъпила по този начин, искам да й благодариш от мое име и да й кажеш, че нямаше да имам нищо против. По-добре е, че сте я завели в болница, но никак нямаше да протестирам, ако госпожа Бидерхоф се беше погрижила за… се беше погрижила.

— Беше разстроена, все едно става въпрос за нейно дете.

— Искам да й предадеш думите ми.

— Тя ще се радва да ги чуе.

Бърт донесе дърва и запали камината. Следващото, което Милдред си спомняше, беше, че е съмнало, едната й ръка беше изтръпнала, а главата й бе облегната на рамото на Бърт. Той се взираше в жаравата.

— Бърт! Сигурно съм задрямала.

— Поспа ли?

— Добре съм.

Постояха при Рей няколко минути, а после Бърт отиде да нагледа букетите. Пръскачката още работеше и след малко той каза на Милдред, че всички цветя са свежи като току-що откъснати. Тя взе бърсалка за прах и се разшета — бършеше, чистеше, оправяше. Закуси в кухнята и отиде да се преоблече.

Около десет часа госпожа Геслър й остави черната рокля и отиде да достави пайовете. После дойдоха семейство Пиърс, Бърт, който беше в черен костюм, и Веда — облечена в бяло. Пристигна и Лети в официална червена копринена рокля. Още преди помощницата й да си сложи чиста престилка, Милдред видя, че пред къщата спира колата на семейство Енгъл заедно с майка й, и я прати да им отвори. Чу гласовете им в гостната и помоли Веда да отиде да им каже, че идва след малко. Премери роклята и отбеляза с облекчение, че й е по мярка. Приготви се, взе черните ръкавици в ръка и отиде при останалите.