Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Не мога да повярвам.

— Отне ми може би час. Но би трябвало да продава пайовете.

— Получаваш безплатна вечеря.

— О, нямам нищо против това.

— Безплатна вечеря и допълнително.

Но часовникът вървеше неумолимо напред и тя се захвана за работа веднага щом Уоли си тръгна, но вече много по-ведра, защото усещаше, че всички се опитват да й помагат. Зеленчуците вече бяха нарязани. Прибра ги в отделни чинии и сложи вода да ври на печката. Приготви тесто за гофрети и сложи до него черпак, който загребваше точно една доза. Разточи кора за бисквитите 8 8 Американските бисквити са солени и меки и заместват хляба. — Б.ред. . Пристигна и сладоледът: шоколадов, ягодов и ванилов. Накара Панчо да постави трите контейнера на един плот, за да са лесни за достигане, и показа на Арлин как да загребва от тях, като й припомни, че отговаря както за десертите, така й за ордьоврите. Приготви салата и се зае с кафето.

В пет и трийсет отиде до тоалетната, за да се преоблече. Беше мислила доста какви дрехи да си сложи. Спря се на бяло, но не банално бяло като униформа на медицинска сестра, което всички напоследък носеха. Отиде до универсалния магазин „Бълокс“ и си купи рокли от плътна коприна една идея по-тъмни от бели, почти кремави, и подхождащи им бонета. Винаги се беше отнасяла суетно към краката си, затова поръча роклите й да се скъсят малко. Щом си сложи и престилката, която щеше да носи в кухнята и да сваля, когато отива да поздрави клиентите, заприлича на готвачка от музикална комедия.

Само че не започна да пее, а събра Панчо, Лети и Арлин за последни наставления, като най-голямо внимание обърна на Арлин.

— Не очаквам много хора, защото това е първата ни вечер и все още не съм си създала клиентела. Но ако стане напрегнато, запомни: взимай поръчките, трябва да знам дали искат зеленчуци или гофрети, преди да започна да готвя, така че не ме дръж в неведение.

— И за двете ли да ти казвам?

— Само за гофретите.

— А бисквитите?

— Ще ги държа извадени през цялото време и ще си ги взимаш сама. Сама си взимаш хляба и бисквитите, но ги слагай в различни панери и не забравяй, че бисквитите трябва да се покриват със салфетка, за да са топли. По три бисквити на човек, ако искат повече — давай им, без да се стискаш и без да ги броиш. Взимай ги бързо и взимай достатъчно.

Арлин огледа заведението с опитно око и преброи масите. Имаше осем двойки покрай стените и две четворки в средата. Милдред проследи погледа й и продължи:

— Ще се справиш, стига да вземеш навреме поръчките. Има достатъчно място, ще използваш поднос, а това ще помогне. Ако имаш нужда, ще пращам Лети да ти помага и…

— Не може ли да го прави от самото начало? За да свикнем да работим заедно и да не се блъскаме и да си стъпваме по пръстите?

— Добре.

Лети кимна и се усмихна срамежливо. Вече беше облякла керемидената униформа, която доста й отиваше, и очевидно искаше да участва в представлението. Милдред се върна в кухнята, включи фурната и започна да нагрява гофретника. Ползваше уред на газ, вместо обичайния електрически, „защото така се правят добрите стари кръгли гофрети, които хората наистина обичат“. Отиде до електрическото табло и светна лампите. Последното реле включи неоновия надпис и когато той грейна, тя излезе навън да го погледа. Ето го, красив както винаги, хвърлящ синкави отблясъци върху дърветата. Въздъхна дълбоко и влезе. Най-накрая ресторантът беше отворен, най-накрая имаше свой собствен бизнес.

Чакаха дълго. Тя седеше нервно на маса за двама, а Арлин, Лети и Панчо се бяха изправили в ъгъла и си шепнеха. После се закикотиха и през Милдред премина ужасна болка. За първи път й хрумна, че може да е отворила ресторант, в който никой да не влезе. Скочи на крака и отиде в кухнята. Не спираше да пипа гофретника, за да види дали се е нагрял достатъчно. Отвън се тресна врата на кола. Тя вдигна поглед. Наистина отпред беше спрял автомобил и четирима души влизаха в ресторанта.

Изпита самодоволство, когато посегна към пилешкото — сега щеше да бъде възнаградена за всичките си наблюдения, размисли и планове. Беше разположила безплатния паркинг отзад, за да вижда колко точно клиенти има още преди да са влезли; беше опростила менюто, за да започва да готви още преди сервитьорката да й предаде поръчката; беше поставила хладилника, печката, продуктите и съдовете така, че да ги достига с минимално усилие. С чувството, че включва добре смазана машина, тя взе четири парчета пилешко, по едно от всеки вид, оваля ги в кутията с брашно край печката и ги поля с малко зехтин от бутилката до брашното. Пъхна ги във фурната за бързо запичане, след това ги изпържи в масло. Преди да затвори вратата на фурната, сложи вътре тава с бисквити. Арлин се появи.