Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Две групи от по четири души току-що влязоха, г-жо Пиърс. Имаме място само за едната, какво да правя с другата? Мога да събера две двойни маси, но не и преди госпожа Айда да си тръгне.

— Не, не! Остави я на мира.

— Но какво да правя?

— Настани четирима и помоли другите четирима да изчакат.

Не очакваше, че гласът й ще прозвучи толкова пискливо. Излезе и помоли втората група от четирима, ако обичат, да почакат няколко минути. Единият мъж кимна, но тя бързо се отдалечи, засрамена, че не е предвидила това, и донесе допълнителни столове. Върна се в кухнята. Арлин нареждаше нещо на Панчо, а след това се обърна гневна към Милдред:

— Мие чиниите, а купите за супа са свършили и ако не ми даде нови, няма как да сервирам предястията! Купите, глупако, купите!

Арлин изкрещя последното изречение към Панчо, Милдред й каза да млъкне и тогава влезе Лети. Ходеше тромаво, с крака, натежали от необичайната за нея работа. Сложи още купи за супа върху вече съществуващата купчина и тя се срути на пода. Три купи се счупиха. Милдред се хвърли безуспешно да ги хване и тогава чу тряскане на врата на нова кола. И изведнъж осъзна, че машината й е блокирала, в кухнята й е пълна бъркотия, напълно е изгубила представа за поръчките и дори ордьоврите още не са сервирани. За един ужасен миг й се стори, че откриването на ресторанта се превръща във фиаско, че всичко, на което се беше надявала, й се изплъзва от ръцете в тази кошмарна вечер. Тогава до нея се озова Айда, свали с едно движение шапката си, сложи я заедно с дамската си чанта до кутията с парите и препаса престилка.

— Добре, Милдред, заради чиниите е. Тя в момента е напълно безполезна в залата, затова я остави да подсушава, докато той мие, и всичко ще се оправи:

Милдред кимна на Лети и й подаде кърпата. Зорките очи на Айда забелязаха чиниите за десерт. Нареди ги на табла и се обърна към Арлин:

— Казвай какви супи искаш.

— От двата вида за втора, трета и първа маса, пилешка и доматена за четвърта и чакат от…

Айда не дочака да чуе колко дълго са чакали. Сипа супа в десертните чинии, извади лъжици с една ръка и бисквити с другата и забърза навън с таблата, като остави маслото, салатата и водата за Арлин. Върна се след минута.

— Добре, Милдред, накарах семейството ти да се поразходи навън. И без това бяха приключили с храненето. Настаних двама на моята маса и се погрижих за онези четиримата. Веднага щом взема сметката на първата четворка, ще настаня още четирима и…

Пискливият й глас, който Милдред някога бе мразила, продължи да нарежда и сега вече го слушаше с топлота, която започна от сърцето й и се разля по цялото й тяло. Увереността й се върна, ръцете й отново станаха сръчни, нещата се задвижиха. Тъкмо изливаше тесто в гофретника, когато на вратата се появи госпожа Геслър и се доближи на пръсти до нея.

— Мога ли с нещо да помогна, скъпа?

— Не мисля, Луси. Но благодаря…

— Напротив, има. — Айда сграбчи госпожа Геслър за ръката, както обикновено правеше с подчинените си. — Сваляй шапката и заминавай да продаваш пайове. Не притеснявай клиентите, докато се хранят, но стой край витрината и когато минат, виж какво можеш да направиш.

— Ще се постарая.

— Кутиите са в чекмеджето отдолу, не са сгънати и ще трябва да ги сгънеш сама, след това ги завържи и вдигни дръжките. Ако имаш проблеми, повикай ме или питай Милдред.

— Каква е цената, Милдред?

— Осемдесет и пет цента. Всичко е по осемдесет и пет цента.

Госпожа Геслър сложи шапката си до тази на Айда и излезе. Скоро Милдред я видя да се връща, да слага банкнота от един долар в кутията, да взима ресто и да излиза. За кратко време в кутията се натрупаха доста банкноти, тъй като Айда често влизаше, взимаше монети и пращаше Арлин да ги връща, за да си вземе бакшиша. Когато настъпи затишие, си свали престилката и излезе. Нямаше правостоящи, всички места бяха заети и тя се почувства като предния ден на погребението, когато влезе във всекидневната и видя всички онези полупознати лица. Това бяха хора, които не беше виждала с години, поканени чрез хитрата система на Уоли. Говори с тях, попита ги дали всичко е наред и получи поздравления, както и съболезнования за Рей.

Малко след осем часа чу отново да се затръшва врата на кола. Бърт, Уоли и Веда се бяха преместили по предложение на Айда край автомобила на Уоли и Милдред известно време ги чуваше как си говорят, докато работеше. Но сега, когато чакълът захрущя под нечии обувки, те замълчаха, а след това Веда се втурна през задната врата.