Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Майко! Познай кой влезе току-що?

— Кой, миличка?

— Монти Берагон!

Сърцето на Милдред подскочи и тя погледна строго Веда. Но блесналите очи на дъщеря й не подсказваха да е скандализирана, затова внимателно я попита?

— И кой е Монти Берагон?

— О, майко, нима не знаеш?

— Май не.

— Играе поло за Мидуик, живее в Пасадена и е богат и красив. Момичетата нямат търпение снимките му да се появят във вестниците. Той е страхотен!

За първи път разбираше, че Монти не е кой да е, но беше прекалено заета, за да се развълнува. Веда затанцува наоколо, влезе и Бърт, последван от Уоли, който сякаш току-що бе зърнал самия Бог.

— Ти да видиш! Щом този човек е тук, Милдред, вече си в голямата игра! Няма ресторант в Лос Анджелис, който да не му плати да яде в него. Нали, Бърт?

— Много е известен.

— Известен? Той е звезда!

От залата се появи Арлин.

— Една гофрета.

Веда отиде до вратата, надникна и изчезна при останалите клиенти. Уоли започна да се чуди как ли Монти е научил за откриването. Не беше в списъка му с поканените и едва ли беше чел глендейлските вестници. Бърт каза с известно раздразнение, че кулинарната репутация на Милдред е станала широко известна и на него това му се струвало достатъчна причина, нямало нужда от специални разследвания. Уоли отвърна, че би искал да знае, но точно тогава застина и зяпна, а Милдред усети как някой бавно я обръща. И се озова лице в лице с Монти, който я гледаше сериозно и съсредоточено.

— Защо не ми каза за малкото ти момиче?

— Не знам. Нямах сили да се обадя на никого.

— Не знаех, докато сестра й не ми каза току-що.

— Тя май ти е голяма почитателка.

— Тя е най-очарователното малко същество, което съм срещал от доста време, но не за нея говорим сега. Искам да знаеш, че ако имах и най-малка представа, щях да ти се обадя.

И сякаш за да потвърди думите му, под носа на Милдред се появи кутия заедно с разписка, която доставчикът я помоли да подпише. Тя отвори кутията и намери вътре две огромни орхидеи. Но Монти взе картичката и я скъса.

— Съмнявам се, че си в настроение за шеги.

Тя сложи цветята в хладилника и представи Бърт и Уоли. Изпита облекчение, когато Айда влезе и поиска всички да напуснат кухнята. Монти я потупа по рамото и се върна в залата за гости. Бърт и Уоли излязоха навън, като преди това я изгледаха малко странно.

До девет бяха останали само двама клиенти и тъй като дояждаха последните парчета пиле, Милдред отиде до електрическото табло и угаси неоновия надпис. След това си преброи парите. Беше се надявала да дойдат трийсетина души и беше поръчала пет допълнителни пилета за всеки случай. И след като я бяха изнудили да купи още четири, те едвам й бяха стигнали. Наистина, както Уоли й беше обещал, се бе събрала цяла тълпа и тя установи, че приходите й бяха 46 долара, с 10 повече и от най-смелите й очаквания. Сгъна банкнотите, за да усети дебелината на пачката.

Нямаше какво толкова да прави, докато Арлин, Панчо и Лети почистят, затова си свали престилката, закичи си орхидеите и влезе в залата за гости.

Айда все още обслужваше последните клиенти, а Бърт, Уоли, Монти, Веда и госпожа Геслър седяха и си приказваха край една от масите за четирима. Бърт и Монти обсъждаха конете за поло — тема, по която Бърт изглеждаше впечатляващо компетентен. Веда се беше гушнала в него и попиваше всяка дума за света, който единствено означаваше нещо за нея. Милдред дръпна един стол и седна до госпожа Геслър, която веднага започна да издава странни звуци. Взря се във всеки поотделно и повтори настоятелно „Хм? Хм?“, предизвиквайки само озадачени погледи. Но само Монти я разбра. Лицето му грейна и той извика:

— Да!

След това всички повториха на висок глас същото, а госпожа Геслър отиде до колата си. Върна се със скоч и газирана вода. Милдред накара Арлин да донесе чаши, лед и отварачка, а госпожа Геслър се зае с древния ритуал. Бърт се погрижи за питието на Веда, но Милдред му забрани да изиграе обичайната игра с размяната. Знаеше, че това ще й напомни за Рей, а не искаше. Веда си получи чашата с две капки скоч без никакви трикове и Бърт внезапно скочи на крака. Вдигна уискито си към Милдред и каза:

— За най-великата малка жена, която някой достатъчно луд мъж е позволил да му се изплъзне.

— Ти най-добре знаеш това, глупако.

Госпожа Геслър го произнесе доста убедено и всички се засмяха и вдигнаха наздравица за Милдред. Тя не знаеше дали да направи същото, но накрая се присъедини. Айда, която вече беше приключила с клиентите и бе застанала до нея, прие празничното настроение с крива усмивка, която изглеждаше странна и жалка на изключително невзрачното й лице. Милдред скочи, наля й питие и каза: