Элмор Леонард - Първобитен град

Но чак сутринта, когато влезе във всекидневната и видя отново счупените стъкла, най-после се сети какво трябваше да й каже, учуден от факта, че това всъщност нямаше нищо общо лично с него.

Трябваше да й каже спокойно, без да се прави на умник и без да се опитва да си запази последната дума, че ако продължи да си играе игрички с Клемънт, ще настъпи момент, в който той ще я убие.

Това вече му беше съвсем ясно. Реймънд не вярваше, че тя е въртяла някаква далавера с Гай. Каролин не го беше отрекла директно, защото не чувстваше нужда да го направи или въобще да се занимава с това. От всички познати на Реймънд юристи, тя беше последната, която би се замесила в мръсни съдебни игри. Особено пък с Гай.

Реймънд извади сплесканите късчета олово от стената. Веднага щом ги погледна разбра, че не са от „Валтер П 38“. Когато хазайката му влезе в стаята, приближавайки се към прозореца, сякаш нещо отново можеше да долети през разбитите прозорци, той й каза, че вероятно са виновни хлапетата в парка, които си играеха с въздушни пушки. Хазайката му очевидно се усъмни в обясненията му, но само го попита дали е съобщил за инцидента в полицията. Реймънд й напомни, че той самият е полицай. После тя го уведоми, че ще му се наложи да плати за новия прозорец.

Тази сутрин Реймънд седна зад бюрото си, облечен в сивото сако от туид, което не беше носил от пролетта, когато започна да спортува и да пази диета. Сега сакото му беше широко, по-голямо поне с един размер. Той прегледа протокола на Комисията по съдийски постове относно разследването на съдия Гай. Вътре видя доста познати имена. Каролин Уайлдър се споменаваше няколко пъти.

Реймънд не разказа на колегите си за стрелбата — независимо дали тя представляваше опит за убийство, или само предизвикателство, не защото смяташе инцидента за личен въпрос, а тъй като нямаше желание да прекара цяла сутрин в обсъждането му. Той беше доста тих и вглъбен в себе си и колегите му го оставиха на мира. Звъняха по телефона, работеха върху случаи, разглеждаха порнографски снимки, конфискувани по време на обиска в дома на един убит. Подсвиркваха и охкаха. Уендъл се престори, че ще повърне. Хънтър огледа внимателно една от снимките и Норб Брил му каза:

— Ти си падаш по тия неща, нали?

Хънтър отговори възмутено:

— Боже господи, за какъв перверзник ме взимаш?

Брил каза:

— О, перверзник, висок около метър и осемдесет, с пясъчноруси мустаци и риза на зелени райета.

Към дванайсет Реймънд им каза, че ще пропусне обяда.

След като колегите му излязоха, той свали сакото си, отключи шкафа от шперплат и закачи тридесет и осем калибровия си пистолет с гумените ленти по ръкохватката на една кукичка в шкафа. После извади презраменен кобур, в който беше прибран деветмилиметров автоматичен „Колт“ с дървена ръкохватка. Реймънд нагласи кобура удобно под лявата си мишница и отново облече сакото, което сега му прилягаше идеално.

Санди се събуди, легнала на една страна. Усети, че Клемънт се гуши в нея. Почувства и нещо твърдо, притиснато в голия й задник.

— Това в моя чест ли е, или трябва да отидеш до тоалетната? — попита тя.

Клемънт не отговори.

Санди не го беше чула да се прибира снощи. Тя се обърна по гръб и завъртя глава, за да погледне Дивака от Оклахома, който направи гримаса със затворени очи и каза:

— Остави ме.

— Моля? Да не би да съм те докоснала или нещо друго? Добре ли прекара снощи?

Никакъв отговор.

— Е, и аз ходих тук и там — продължи Санди. — Да не мислиш, че съм си седяла у дома?

Момчешкото лице на Клемънт беше зачервено и подуто. Дъхът му вонеше кисело на уиски.

— Значи Дивака е напълно скапан? — попита Санди. — Ти, лайно такова, къде ходи?

Клемънт отвори очи, примигна няколко пъти, за да фокусира погледа си и видя обедното слънце в прозореца и къдравата, златиста коса на Санди на възглавницата. Той каза:

— Ходих в онова място на Удуърд… Все едно че си бях отишъл у дома. Страхотно беше.

Устата на Клемънт беше притисната във възглавницата и той говореше, сякаш страдаше от зъбобол или току-що бе ял люти мексикански чушки.

— Какво? — попита Санди. — Какво място?

Клемънт размърда устни и каза:

— Дай да оправим твоя албанец. Вече съм готов за него. Ще седите там, когато аз се появя. Ще ни запознаеш… после ще поговорим делово.

— За кое място говориш?

— „При чичо Дино“.

— Боже господи — изстена Санди. — Той е албанец, не обича кънтри музика, а диско.