Элмор Леонард - Първобитен град

— Той ли твърди, че разполага с доказателство за далаверите ти с Гай, или наистина има нещо? — попита Реймънд.

Каролин се завъртя към него, стиснала чашата в двете си ръце.

— Питаш ме дали наистина съм замесена в нещо и дали има някакво валидно доказателство, така ли?

— Питам се какво има срещу теб.

Каролин замълча за момент, после каза:

— Ами… ако например откриете името ми в бележника на Гай, телефонния ми номер и цифри, които може да се изтълкуват като суми пари… ако някой с въображение реши, че това е списък на сумите, които съм изплащала на Гай… ако търсиш заподозрян, който може да е поръчал убийството на съдията, не би ли сметнал това за доказателство?

Реймънд поклати глава.

— Не и ако е само това. Ти видя ли бележника?

— Какъв бележник?

— Онзи, който Клемънт е взел от съдията.

Каролин все още го гледаше спокойно, облегнала глава на таблата.

— Казах какво би било, ако намериш името ми в бележника. Но не казах, че Клемънт го е взел, нали?

— Изминахме дълъг път — каза Реймънд, — но имам чувството, че се връщаме там, откъдето тръгнахме. Преди малко ти беше уплашена до смърт от него…

— Все още съм малко уплашена — прекъсна го Каролин. — Достатъчно уплашена, за да знам, че трябва да внимавам с Клемънт. Но това не означава, че не мога да се справя с него.

— Не е нужно да се справяш с него. Просто трябва да дадеш показания. Клемънт е признал пред теб, че той е застрелял съдията.

— Защото се опитва да извлече полза от това — отвърна Каролин. — Споменах ти и преди — това не означава, че той наистина го е направил.

— Но го е направил! — извика Реймънд и изля малко от алкохола, докато се надигаше, за да погледне адвокатката в очите.

Тя го загледа как попива мокрото петно върху чаршафа.

— Не се тревожи — кротко му каза тя. — Бездруго ще сменям чаршафите.

Каролин се облегна отново на таблата. Реймънд седеше сковано, гол над чаршафа около кръста му.

— Слушай, доверихме се един на друг, защото понякога човек изпитва подобна нужда — каза тя. — И според теб човек трябва да си има някого, с когото да споделя тайните си. Аз ти разказах неща, за които партньорите ми не знаят. И ти ми разказа неща, които никога не би доверил на други хора. Ти си имаш някаква игра с Клемънт. Аз също. И двамата признаваме, че той е необикновена личност с впечатляващ характер. В противен случай никой от нас нямаше да се заеме толкова сериозно със случая му. Не е ли вярно?

— Казала си му да си намери друг адвокат.

— Да, но той няма да го направи. Той не само се нуждае от мен, но и ме харесва.

Реймънд се вслуша внимателно в думите на адвокатката.

— Той ще трябва да осъзнае, след като забрави за онези дивотии с изнудването, че на мен ми се плаща определена такса. А ако не е съгласен да плати, тогава наистина ще му се наложи да си потърси друг адвокат.

Стори му се, че Каролин се усмихва, макар че изражението й не се промени.

— Можем да си играем нашите игрички — продължи тя, — но все пак това трябва да е в границите на работата, за която ни плащат. Не можеш да очакваш от мен да ти дам информация за клиента си, както и аз не очаквам да го застреляш, без да си провокиран. Ясно ли е?

— Май наистина се върнахме там, откъдето започнахме — каза Реймънд.

— Защо? Ти къде очакваше да сме?

Той замълча за момент и отговори:

— Не знам.

После се надигна от леглото и застана гол до нея.

— Като оставим всичко това настрани, как беше чукането? — попита Реймънд.

— Нека го кажа така — отвърна Каролин, като вдигна очи от тялото към лицето му. — Беше това, което очаквах да бъде.

Мери Алис му беше казала: „Не ти пука за никой друг. Мислиш само за себе си“. Боб Херцог му беше казал: „Знаеш ли на какво ти се възхищавам? На безпристрастността ти. Не позволяваш разни неща да те безпокоят. Наблюдаваш, отсъждаш и приемаш онова, което откриеш“.

Норб Брил му беше казал: „Харчиш двеста и десет долара за син костюм?“.

Уендъл Робинсън му беше казал: „Не мисли, че ти целувам задника, но през повечето време не си мисля за теб като за бял“.

Джери Хънтър му беше казвал повече от веднъж: „Какво ти става, че не искаш да говориш?“.

Момичето от „Нюз“ му беше казало: „Мисля, че се страхуваш от жените. Според мен в това се корени проблемът“.

Каролин Уайлдър, в ролята на жена, му беше казала: „Беше това, което очаквах да бъде“.

Реймънд облече синия си костюм и напусна къщата й, защото не се сети как да й отговори. През целия път до вкъщи се опитваше да измисли нещо, с което да я прикове към таблата на старинното легло с отворена уста. Отново не можа да се сети за нищо. Легна си и през нощта се събуди, обмисляйки различни реплики, но нито една от тях не му се стори подходяща. Накрая си каза: „Какво правиш? Няма никакво значение какво мисли тя“. После се опита да вземе решение, елиминирайки личните си чувства.