Элмор Леонард - Първобитен град

Той се зачуди как трябва да отговори, но накрая не каза нищо. Тя усещаше прегръдката му, нежните движения на ръцете, които я галеха, и знаеше как се чувства Реймънд.

Накрая, с тих, но ясен в тишината глас, Каролин каза:

— Онази вечер в кабинета ми, когато говореше по телефона… — Тя направи кратка пауза, после продължи: — Тъкмо когато си тръгваше, Клемънт запита: „Кога ще си получа парите?“. Погледнах го учудено. Не знаех за какво говори. Той каза: „Стоте хиляди, които ми обеща за убийството на съдията“. Аз извиках: „Какво?“. Не можех да повярвам на ушите си. А Клемънт отвърна: „Не се прави на луда, за да се измъкнеш от плащането. Разполагам с доказателство, че съдията е имал нещо срещу теб“. Попитах го какво има предвид, но не ми отговори. После каза, че ще поддържа връзка с мен и си тръгна.

— А тази вечер — каза Реймънд, — ти се обади…

— Обади се и сутринта — прекъсна го Каролин. — Снощи се обади само няколко минути преди теб и каза: „Най-малко от един час съм при теб, ако някой пита“. Не му отговорих, а затворих телефона. Той звънна след минута и каза: „Слушай, ако се проваля заради Гай, ти ще потънеш заедно с мен“. Този път му казах, че ако се тревожи, трябва да си вземе адвокат, защото аз повече няма да го представлявам. Той отвърна: „О, разбира се, че ще ме представляваш“. После ми съобщи следното: дори ако само му се стори, че може да го осъдят, ще подпише показания, в които ще твърди, че аз съм му платила да убие Гай. Каза, че разполагал с достатъчно доказателства, за да подкрепи твърденията си или поне за да повярват на мотива.

— Как е възможно това? — запита Реймънд.

— Точно това е интересното — отговори Каролин. — Мисълта му, че може да ме натопи.

Тя се обърна към него, за да види лицето му в тъмнината.

— Това, което ти казвам, е поверително, нали? — запита тя.

Реймънд не отговори.

— А и бездруго не съм ти дала нещо, което можеш да използваш — добави Каролин.

Реймънд изпита странното чувство, че макар гърдите й да лежаха под ръката му и бедрата им да се докосваха, адвокатката се завръщаше. Жената, която му се беше отдала напълно, сега събираше сили, за да се брани от него. Вероятно тя дори не го и осъзнаваше, отпусната спокойно в прегръдката му.

Каролин каза:

— Имам предвид, че ако подам оплакване срещу него, например за изнудване, ще бъде само моята дума срещу неговата. Това не е малко, но е недостатъчно, за да го осъдят. Той ще изиграе ролята си на тъп селяндур и ще каже, че не съм го разбрала. Клемънт има дарба да се прави на идиот.

— Да се върнем малко назад — предложи Реймънд. — Първо, той иска сто хиляди, за да не съобщи на полицията, че ти си му платила да убие Гай.

— Според мен — прекъсна го Каролин, — тъй като е абсолютен използвач, първата мисъл на Клемънт е била как да извлече полза от смъртта на Гай.

Тя замълча за момент и добави:

— Независимо дали го е убил той, или не.

Реймънд си заповяда да прояви търпение и да изчака. Да пренебрегне тревогата, която свиваше сърцето му.

— Но сега той е заподозрян и ми нарежда да направя всичко възможно, за да не го вкарат в затвора. При това безплатно, защото в противен случай ще ме завлече надолу със себе си.

— Кога ти каза всичко това? — попита Реймънд.

— Тази сутрин ми се обади в службата.

— Какво точно ти каза?

— Според думите му, можел да докаже, че аз съм имала някаква далавера за подкупи с Гай — плащала съм му, за да освобождава клиентите ми или поне да им дава минимални присъди. Но тъй като съм дала показания срещу него пред Комисията и съм помогнала да го изритат от работа, предполага се, че аз съм една от онези, които Гай заплаши, че ще разкрие. Според пресата съдията възнамерявал да напише книга, в която да разкрие имената на хора с „мръсни ръце и непочтени сърца“. Клемънт ще каже, че съм убила Гай, за да му попреча да напише книгата.

— И Клемънт се е сетил за всичко това? — изненадано попита Реймънд.

— Всички го мислят за глупак — отвърна Каролин. — Затова винаги се измъква и е толкова… впечатляващ.

Тя се размърда и издърпа ръката си изпод Реймънд.

— Искаш ли едно питие? — попита Каролин.

Тя се надигна гола от леглото, но когато се върна, носеше кафявата роба. Подаде на Реймънд чаша ликьор и запали лампата на нощното шкафче, преди отново да легне и да опре глава на таблата. Когато Реймънд постави ръка на бедрото й, тя вдигна чашата си и отпи. Той никога не си беше мислил, че жените могат да използват мъжете за друго, освен за да получат пари или нов мокет. Беше й казал: „Познавам те“, а тя не му отговори. Реймънд се зачуди какво всъщност беше отношението му към нея, като се изключи фактът, че харесваше очите, носа и тялото й. Зачуди се дали наистина е бил развълнуван, или само е искал да покори и подчини изисканата, хладнокръвна адвокатка. Или пък е било точно обратното и самият Реймънд Круз е бил съблазнен.