Элмор Леонард - Първобитен град

— Още едно от гаджетата на Лайзъл Тайлър. Твърди, че Алфонсо я е убил. Каза, че ако отменим глобите му за неспазване на закона за движение по пътищата — около триста долара и отнемане на книжката, ще ни разкаже някои неща, които ще накарат и нас да повярваме.

— Обясни му каква е храната в пандиза — предложи Хънтър.

— Бил е там. А може и да харесва храната.

Реймънд се обади:

— Преди да се захванеш с това… Какво ти разказа Клемънт за черния си приятел?

— Каза, че бил един от най-добрите му приятели — отговори Уендъл. — Питах го как се казва, но не ми отговори.

— Да — кимна Реймънд замислено и погледна към Хънтър. — На теб спомена ли ти за някакъв приятел?

Хънтър отговори:

— Как може този задник да има приятели?

После се замисли за момент, притвори очи и добави:

— Чакай малко. Той наистина спомена нещо. Не искаше да подпише формуляра и каза, че имал приятел, който също не подписал и нищо не му се случило.

— Разрушителният екип — каза Реймънд. — Някога използвали ли са черен шофьор?

Никой не му отговори.

— Или преди Разрушителния екип. Нали загрявате накъде бия? Мансел познава някакъв чернокож, който е бил тук и е отказал да говори. Може би Клемънт го мисли за приятел точно поради тази причина. Не за това, че въобще е отказал да говори, а защото не е искал да говори за Мансел. Как ви звучи това?

— Не е лошо — отбеляза Брил. — Ще отида да се посъветвам с великия компютър и ще видя какво ще ни каже той.

— Попитай и Арт Блейни от „Грабежи“ — посъветва го Реймънд. — Паметта му е по-добра от компютър. Може и да си спомни някой черен, който навремето е движил с Мансел.

Брил излезе от стаята. Униформен полицай отвори вратата и попита:

— Съдия Гай беше прострелян четири пъти с калибър 38, нали?

Хънтър вдигна поглед.

— Пет пъти — каза той.

— Мамка му — изруга полицаят. — Обзаложих се на четири куршума 38 калибър.

Вратата се затръшна след него.

Хънтър каза:

— Сигурно тъпакът е заложил доста мангизи.

— Мансел ми каза, че е убил девет души — заговори Реймънд. — Аз го попитах дали всичките в Детройт…

Вратата отново се отвори. Чернокож офицер по риза, с магнум четиридесет и четвърти калибър, пъхнат в бял презраменен кобур, влезе в стаята с купчина документи. Наплюнчи палеца си, отдели най-горния лист и каза:

— Кой го иска? Графикът за мачовете. Девет и половина на стадиона. „Убийства“ срещу „Сексуални престъпления“.

Вратата се затвори.

Морийн затръшна енергично слушалката на телефона.

— Наблюдаващият екип — съобщи тя. — Мансел и Санди Стантън току-що са излезли от „Лафайет“ 1300 и са хванали такси.

Инспектор Херцог слушаше със стиснати като за молитва ръце. Пръстите му бяха притиснати един към друг и сочеха право нагоре.

— Довери ми, че е убил девет души — каза Реймънд. — Не навлезе в подробности. Двама там, седем тук. Опитах се да го накарам да ми разкаже. Питах го дали убийствата са извършени по времето на Разрушителния екип. Отговори ми отрицателно. Знаем, че той е извършил тройното убийство на „Сейнт Мери“ и това беше заедно с Екипа. Значи е искал да каже, че останалите убийства са били без тях. Но все пак с него е имало друг човек. Каза ми, че онзи отишъл с него, но не направил нищо.

— Това е онзи чернокожият ли? — попита Херцог.

— Не ми каза дали е бил черен — отговори Реймънд. — Само спомена, че е имал компания. Но разказал на Уендъл, че има черен приятел. Първо започнал да дразни Уендъл с думата негър , а после му казал: „Един от най-добрите ми приятели е негър“. После разказал на Джери за някакъв негов приятел, който бил разпитван тук, но отказал да каже и дума и не подписал формуляра с правата. А на мен ми довери, че с него имало още един човек, когато извършил някои от убийствата. Та събрахме две и две и Норб се посъветва с компютъра, провери досието на Мансел внимателно, арестите му и всичко друго, независимо дали е бил задържан само по подозрение, или е бил докарван тук за разпит, за да видим дали някъде в миналото му съществува черен приятел.

Погледът на Реймънд се насочи към прозореца зад посивялата грива на Херцог. В далечината се виждаха горните етажи на небостъргача.

— А преди половин час Клемънт и Санди отишли с такси до търговски център „Тел туелв“. Влезли вътре и нашите хора ги изгубили.

— Защо ли не използват буика? — запита Херцог.

— Мисля, че Клемънт го е почистил — отговори Реймънд, — и не иска да го докосва отново.

— Май трябваше да прибереш колата вчера.