Элмор Леонард - Първобитен град

— Както вече ти споменах, беше въпрос на мнение — отвърна Реймънд. — Полицаите следваха Санди навсякъде и са сигурни, че не е изхвърляла абсолютно нищо. А ако не я бяха следили, господин Суити нямаше да стане толкова важна личност.

— Кой е господин Суити?

— Помниш ли, че вчера Санди отиде до една кръчма на „Кърчивал“ — „Салонът на Суити“?

Херцог кимна.

— Излязла с някакъв тип и влезли в съседната къща.

— Излязла с господин Суити и влязла в неговата къща — поправи го Реймънд. — Точно той живее там.

— От вчерашните ти думи разбрах, че човекът е черен.

— Да, а според досието на Мансел е имало чернокож на име Маркъс Суитън, който е работил с Клемънт в началото, когато Мансел пристигнал тук, преди да създаде Разрушителния екип. Суитън е съден два пъти, единият — условно. Излежал е две години по обвинение за притежание на незаконно оръжие. Смятам, че не му се иска да се провали трети път, защото оттогава е чист. Сега ръководи „Салонът на Суити“.

— Как е получил разрешително за продажба на алкохол?

— То е на името на брат му. Суитън твърди, че е само барман, но всъщност той ръководи кръчмата и живее в съседната къща с приятелката си — Анита. Брат му работи в „Крайслер“. Знаем, че Маркъс е оригиналният господин Суити. Арт Блейни си спомня…

— Защо ли се нуждаем от компютър, когато си имаме Блейни? — запита Херцог.

— И аз казах същото на Норб. Арт поглежда в тавана, сякаш си е водил бележки там. После научаваш всичко, което искаш да знаеш. Маркъс Суитън, познат още като Тъмния Марк, Сладура и господин Суити. Изкарва около петнайсет бона годишно от бара и още двайсет и пет — трийсет от продажба на дрога. Нищо сериозно, което да си заслужава ареста, само малък квартален магазин.

— Значи така, стои си чист — усмихна се Херцог.

— Е, това е относително — каза Реймънд. — Чист е в сравнение с нахлуването някъде с оръжие. Арт казва, че Мансел го използвал като ловно куче. Господин Суити прониквал по местата, където продават наркотици. Държал се адски дружелюбно. Сядал и започвал да си приказва с търговците, раздавал малко ангелски прах, разказвал няколко вица. Зашеметявал ги с дрогата, после Клемънт влизал и лесно се справял с всички онези клоуни, които седели кротко и му се хилели.

— Колко пъти можеш да осъществиш подобно нещо? — запита Херцог.

— В този град? — отвърна Реймънд. — Ако вкараме всички места, където търгуват с дрога, в компютъра, разпечатката ще стигне оттук до средата на улицата…

— Загрявам — каза Херцог. — Значи сега разполагаш с вероятен свидетел на едно или повече от тези девет убийства, които Мансел твърди, че е извършил. Ще се опитваш ли да свържеш господин Суити със съдия Гай и Адел Симпсън?

— Не е необходимо — отговори Реймънд. — Оригиналният план е да открием кое е старото му приятелче, да го свържем с Мансел като съучастник и да го принудим да ни сътрудничи за по-ранните убийства. Това е, в случай че не пипнем Клемънт за убийствата на съдията и Адел Симпсън. Мислех си да използвам следата, която ни даде Мансел, без да се усети. После да го пипнем и да гледаме как зяпва от изненада.

— Няма да си отменя ваканцията с надеждата, че това ще стане — каза Херцог.

— Не, казах само, че това е оригиналният план. Но какво означава това? Мансел убива съдията и Адел, а на следващия ден Санди Стантън отива при старото му другарче — господин Суити. Какво става тук?

— Значи все пак се опитваш да ги свържеш.

— Да, но не по този начин, който ти имаш предвид.

— Аз въобще не съм сигурен какво имам предвид — каза Херцог.

— Виж нещата така — предложи Реймънд. — Ако Мансел е бил нает да очисти съдията, а после той самият е наел Суит да му бъде шофьор…

— Защо тогава Суити не е осигурил колата?

— Това е първият въпрос. Следващият е: след като Мансел е наясно, че знаем за буика, би ли накарал Санди да отиде до дома на господин Суити на другия ден, шофирайки същата кола?

— Не знам — отговори Херцог. — Би ли го направил?

— Или пък Санди е отишла там по своя работа?

— Каква?

— Не знам.

— Защо не я попиташ?

— Ще го направя — отговори Реймънд. — Веднага щом се прибере у дома.

— Но тогава тя ще каже на Мансел и той ще разбере, че знаем за господин Суити. Как ще се справиш с това?

— Това е игра, нали? — каза Реймънд. — Нищо друго, освен игра… Защо ли просто не намеря Мансел и не го застрелям?

— Това е най-добрата идея, която чух досега — каза Херцог.

Клемънт си купи автоматична пушка „Рюгер“, калибър 22, намалена от осемдесет и седем долара и петдесет цента на шейсет и девет долара и деветдесет и пет, от магазин „Кей март“ в търговски център „Тел туелв“. После отиде до щанда с пишещите машини и попита момичето дали може да изпробва една от тях. Тя му разреши и му подаде лист хартия. Клемънт зачука по клавишите с показалците си, извади листа и го взе със себе си. Хареса черна каубойска шапка, нахлупи я на главата си, излезе от магазина и тръгна към „Ред Бауърс Шевролет“, където Санди Стантън се мотаеше из паркинга с коли втора употреба, издокарана в тесни джинси и ботуши с висок ток.