Патриция Хайсмит - Без милост

Но не и Сидни:

— Да, има такова нещо. Какво цели Алекс, да го обърне на сериозно?

— Не знам. Той просто разказа случката, но е истина, нали?

— Да — отговори Сидни. Нямаше съмнение, че Хил бе чел бележника, най-вероятно преди тридесетина минути, и всичко бе прясно в паметта му.

— Той… — не спираше инспекторът и Сидни остана с усещането, че иска да го затрупа с всичко, което знае, за да види реакцията му — говори още за вашето състояние на истерична веселост. За същия този следобед, че ергенският живот много ви допадал, и други от този род.

— Да, но това е мнение на Алекс.

— Похвалили сте се как съвсем скоро ще си живеете с парите на жена си.

— Но това бе негова забележка. Аз също се пошегувах, но по-после. Разбирате ли, ние използваме такива сюжети. Шегите ни винаги са мрачни. — Дланите, притиснати между коленете, бяха овлажнели. — Не съм предприел никакви стъпки да се възползвам от парите й, не съм сигурен дали въобще е възможно. Мисля, че родителите й имат права и могат да попречат.

— Не, нямат, не и що се отнася до петдесетте лири месечна издръжка на жена ви, дори и в случай на нейната смърт. Но ако те починат, вие няма да получите полагащото се на Алисия — каза инспектор Хил.

Сидни дръпна от цигарата си. Отправи поглед към Брокуей, който слушаше, облегнат на бюрото.

— И още — продължи инспектор Хил, потънал в размисъл, почти неподвижен на стола, преметнал крак връз крак. — Полк-Фаради смятат, че сте прехвърлил мярата като сте заразправял наляво и надясно, че не знаете кога ще се върне жена ви, че ще отсъства дълго, може би даже шест месеца, или приблизително толкова.

— Отговарях им, каквото ме питаха.

— Не сте имал никаква задна мисъл, нали?

— Не.

— Но Полк-Фаради смятат иначе.

Сидни се питаше дали Хити също е била в Лондон, реши — не, заради децата. Алекс е говорил от името на двамата: „както жена ми и аз мислим…“

— Полк-Фаради мислят грешно.

— Следващият момент — инспектор Хил погледна бележките си. — Става въпрос за вашите приятелки Инес и Карпи Дън. Полк-Фаради май също ги познават. Той ни каза, че е приказвал с тях, и те подробно му описали събитията от съботния пикник у вас. Било е три седмици след заминаването на жена ви. Според Полк-Фаради, вие сте повтаряли, че вашата съпруга е при майка си в Кент, но когато по време на пикника госпожа Инес Хагърд споделила, че жена ви не е там, защото тя вече я била търсила, а майка й даже не знаела, че дъщеря й е отпътувала, вие сте бил много изненадан. Или изтръпнал от уплаха?

— Уплашен!? Не, изненадан бях, защото тя ми обясни, че отива при майка си.

Инспектор Хил се облегна назад, наблюдавайки внимателно Сидни.

Сидни също се облегна назад и скръсти ръце. Пред очите му изплува картина без звук: Алекс, възбудено плещи и се блещи пред инспектор Хил в Лондон.

— Господин Полк-Фаради не ви ли разказа за сериала, който пишем за „Гранада“, за Бич, нашия герой?

— Не — отвърна инспектор Хил.

— А е трябвало, защото там се крие всичко. Неотдавна бяха одобрени шест епизода и господин Полк-Фаради предложи да делим хонорара четиридесет на шестдесет процента в негова полза, а не според съответната клауза на договора, по равно. Струва ми се, че Полк-Фаради се стреми да изтръгне от мен и останалото, като хвърли върху ми колкото може повече вина. Мисля, че инспектор Брокуей ви е намекнал.

— Не, нито пък Полк-Фаради — отвърна Хил. — Разбирам, че сте засегнат, но ще отречете ли, че твърденията на господин Полк-Фаради в основата си са верни? Или не са?

Сидни се размърда на стола си.

— Преувеличени са. Всичко беше шега, а както изглежда, Алекс го представя като истина.

Инспектор Хил се усмихна и потри брадичка.

— Ценя писателското въображение. Запознах се с бележника ви и приемам прочетеното за фантазия, а не за достоверни факти.

Фантазия? Достоверност? Сидни прекара ръка по челото си.

— Самият разказ не е истински, би могло да се каже, че истинното там е фантазията, моите мисли. Имам предвид, че това не са записки на факти.

— За вас е опасно точно в този момент да пишете така.

— Не е предназначено за други очи, само за моите, носех бележника винаги у себе си. Извадил съм го без да искам, заедно с портфейла. — „Небрежност от страна на убиеца, според Фройд“, каза си Сидни. Погледна в пода. Беше жаден.

— Засега ще ви повярваме, но бележникът трябва да остане при нас, докато обстоятелствата се изяснят — отбеляза инспектор Хил. — Ако всичко споделено от вас с Полк-Фаради… а между впрочем, разговаряли ли сте по подобен начин с някой друг?