Патриция Хайсмит - Без милост

В магазина се засече с госпожа Хокинс, но бе решил да рискува срещи с всички нежелани личности; защо трябваше да изминава излишни километри до Фрамлингъм, само и само да избегне срещата с нея? Госпожа Хокинс се скри сред сладките в дъното на магазина и хвърляше отчаяни погледи за помощ към двамата непознати, намиращи се между нея и него; Сидни отдели четири пенса, взе вестника и се изненада да види стара своя снимки, отрязана до раменете, на първа страница, заела ширината на една колонка.

Снимката бе правена от Алисия, в дома на родителите й, малко след пристигането им в Англия. Сидни бе с разкопчана яка на бялата риза. Той предположи, че Снийзъмови са я дали в редакцията.

— Добър вечер — поздрави Сидни кисело Хокинс и чу как онази изгрухтя нещо в отговор.

Не разтвори вестника преди да се прибере. Писанието под неговата снимка бе колкото кратко, толкова и мъгляво:

ЧОВЕК — ЗАГАДКА! ОТ АВТОРИТЕТЕН ИЗТОЧНИК НАУЧИХМЕ, ЧЕ НЯКОЙ ОТ ПРИЯТЕЛСКОТО ОБКРЪЖЕНИЕ НА ИЗЧЕЗНАЛАТА СЪПРУГА Е ХВЪРЛИЛ ОБИЛНА СВЕТЛИНА ВЪРХУ ЛИЧНОСТТА НА СЪПРУГА Й — МЛАДИЯ АМЕРИКАНЕЦ. БЕЗ ДА СЕ СЪОБЩАВАТ ПОДРОБНОСТИ, ЗА БАРТЪЛБИ СЕ КАЗВА, ЧЕ Е ИЗВЪН НОРМАТА ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ.

Да пукнат всички дано, помисли си Сидни, но изведнъж се сети, че тази гадост може да обърка работата с „Големите планове“, а също и с „Удар на Бич“. Запокити вестника, чу се леко шляпване, страниците се разстлаха по пода. Твърде вероятно е, Алекс да е казал, че повечето от епизодите за Бич е измислил сам, че е трябвало да се погрижи развихрената (Алекс би споменал „развинтената“) фантазия на Сидни да не излиза от руслото на замисъла.

Бе осенен от внезапна идея и отиде в гаража. Намери на пода голяма хартиена торба, пълна с изписани листове. За щастие не бе горил нищо от месец насам. Измъкна няколко листа, изписани на машина, а на гърба (сгъваше ги напреко) винаги нахвърляше бележки за поредния сценарий от серията за Бич, или за отделни глави от книгите си. Откри четиринайсет такива, сгънати и запълнени с нечетливия му ситен почерк. Разбира се, имаше по едно копие от всички сценарии, но тези драскулки бяха тяхното истинско раждане, бяха си само негови.

Върна се в къщата, за да ги подреди и да реши какво ще предприеме, ако битката пламне.

Сидни намери първоначалните си бележки за трети, пети и шести епизод от сериите за Бич, нахвърляни на ръка, с малко разлики от напечатания на машина вариант. Четвърти епизод беше изчезнал някъде, или беше изхвърлен, а никак не му се искаше да рови сред тази гадост в боклука, само за да провери предположението си. Бележките по сценариите за първите два епизода, уви, бе изгорил преди доста време. Внимателно защипа с кламер листовете, изписани с драскулки и ги прибра.

Във вторник, двайсет и трети август, Сидни получи писмо от Сесил Плъмър, от „Гранада“, където се казваше, че при създалото се положение покупката на „Удар на Бич“ трябва да се отложи до изясняване на обстоятелствата. Договорът, както казваше господин Плъмър, щял да се пренапише с нова дата. Сидни чудесно си спомняше, че когато го видя, имаше си и дата, и подписа на господин Плъмър.

Отлагането беше жесток финансов удар. Можеше да се проточи два, три месеца. Това значи никакви пари от „Гранада“, преди подписването на договора, и изобщо никакви пари от никъде до края на септември, когато трябваше да дойдат тристате долара за поредното тримесечие, според както повеляваше изричното разпореждане в завещанието на чичо му Хърбърт. Хубаво би било, ако не беше изплатил кредита от двайсет и осем лири, които дължеше на бакалията във Фрамлингъм, защото собствениците се отнасяха с разбиране към паричните му затруднения, а беше се издължил поради пълната увереност, че ще получи възнаграждението си за Бич.

Сидни взе телефона и позвъни в „Портър и Деш“, поиска среща за обсъждане с издателите на „Големите планове“.

Отговори му мил женски глас, секретарката:

— Можете ли да дойдете днес, в четири? Госпожица Фрийментъл е свободна по това време.

Сидни прие и се почувства по-добре.

Изкъпа се, избръсна се още веднъж и тръгна с колата за Ипсуич, а там щеше да хване влака за Лондон. „Потър и Деш“ се помещаваха на първия етаж в голямо и поовехтяло, но чисто здание на улица „Ню Кевъндиш“. Посрещна го госпожица Фрийментъл — слабовата, четиридесет и пет годишна жена, с очила. Мнението й за книгата съвпадаше с неговото. Искаха да се пооправят някои недоизмайсторени места. Доработването нямаше да му отнеме много време. Подписа договора в присъствието на госпожицата.