Патриция Хайсмит - Без милост

— Така се шегувам само с Полк-Фаради.

— Все пак, доста странно е било, жена ви отпътува за толкова дълго! По-дълго от предишните й отсъствия. Вярно ли е?

Дали пък не искаха да рухне под напора на очевидните факти, чудеше се Сидни.

— Да — отвърна той.

„УБИ ЛИ Я?“ — Безстрастните очи на инспектора издаваха въпроса и Сидни прехвърли в ума си евентуалните подозрения, които семейство Снийзъм също са изложили пред него. А междувременно Алисия спи с Едуард Тилбъри.

— А защо не откриете трупа, щом мислите, че съм я убил? Под земята или над нея? — не по-малко безстрастно каза Сидни.

— Търсим. Не е лесно, както виждате.

— А дотогава трябва да понасям нападки като тези на Полк-Фаради. И на мен не ми е лесно, инспекторе.

— Във вестниците няма да се появи нищо, ако това може да ви утеши. Нямаме такава практика — инспектор Хил обърна поглед към застиналия, цял в слух инспектор Брокуей. — Но от друга страна, надали някой би могъл с по-голям успех от вашия да се забърка в ред подозрителни обстоятелства, нямам предвид само бележника, за който между впрочем, господин и госпожа Снийзъм нищо не знаят. Ами бинокъла? Вашата съседка, госпожа Лилибанкс е съобщила на инспектор Брокуей, че при вида му сте бил извънредно смутен, както тя е определила състоянието ви, особено като е споделила с вас за наблюденията си същата сутрин, когато сте отивал да заровите килима.

— Нали вие го изровихте?

— Моля отговорете на въпроса. Какво ви смути, когато разбрахте, че тя ви е наблюдавала?

— Ами не ми беше трудно да се досетя какво си мисли, какво се върти в главата й.

— Наистина ли? — Този път инспекторът искрено се изненада. — Какво ви накара да решите, че тя мисли така?

— Е, тя не бе получила писмо от жена ми, и когато спомена за този факт, започнах да разбирам какво си представяше.

— Хм — каза инспектор Хил и погледна инспектор Брокуей, който все така кротко си стоеше облегнат на бюрото.

Хил се изправи.

— Е, засега нямам повече въпроси, господин Бартълби, освен един: лекуван ли сте някога от психическо заболяване?

— Не.

— Никакъв срив, никога?

— Не — Сидни също се изправи. Алекс трябва да им е казал, че ми хлопа дъската, помисли Сидни. Милият Алекс.

— Бих желал да дойда с вас. Искам да разгледам дома ви, ако не възразявате, само за няколко минути.

Естествено, Сидни не възразяваше.

— Бихме могли да отидем с една от нашите коли — каза инспектор Хил. — Вкъщи ли се прибирате?

Сидни беше решил да ходи в библиотеката, но отвърна утвърдително.

— Ще взема инспектора с моята кола — намеси се Брокуей. — Тъкмо няма да се наложи да водите по пътя.

Сидни, както обикновено, шофираше бързо. Инспекторите пристигнаха с колата на Брокуей след по-малко от пет минути.

Влязоха в дневната и инспектор Хил се заоглежда, премери с очи евентуално фаталното разстояние от върха на стълбата до долу. Застлано беше с дебела пътека, спасение за падащия, но истинско препятствие за убиеца. Качиха се на горния етаж и Сидни ги въведе в Алисиното студио, палитрата беше засъхнала и прашна, въпреки че Сидни чистеше и бършеше прах и в тази стая. Те надникнаха в неговия кабинет, в кухнята. Излязоха навън, пред главния вход и инспектор Брокуей посочи към къщата на Лилибанкс, а след това се отправиха към задния вход. Инспектор Хил искаше, разбира се, да види разстоянието между алеята, черния вход и нейните прозорци.

Сидни погледна от кабинета си и видя, че инспектор Хил обхожда правоъгълната градинка, забил очи в земята. Той разтвори широко вратата на гаража, за да влезе светлина и за няколко минути потъна вътре. След това поведоха разговор, застанали между гаража и градината, който продължи толкова дълго, че Сидни се отказа да ги гледа и седна зад бюрото си. Беше получил сметка за млякото. Извади чековата си книжка и написа чек за една лира, три шилинга и девет пенса, който щеше да сложи в празната бутилка утре сутринта.

Когато ги чу да влизат през черния вход, Сидни слезе при тях.

Инспектор Хил му се усмихна:

— Благодаря ви, господин Бартълби, че ми позволихте да поогледам наоколо. Мога ли да попитам, какво смятате да правите с къщата? Тук ли ще останете?

— Да — отговори Сидни.

— Не сте ли много самотен?

— Малко. Но не ми пречи. Поне не толкова, колкото на някои — явно си имаше работа с човек, поел всичките приказки на Алекс.

Инспекторите си тръгнаха.

Беше малко след шест. Сидни скочи в колата и отиде до Бликъм Хийт, за да си купи „Ивнинг стандард“.