Патриция Хайсмит - Без милост

Следващият понеделник вечерта Сидни дописваше последното изречение на втори епизод от „Удар на Бич“, в който Бич убива съпруга на своя приятелка, с която няма интимна връзка: „Съпругът, кръгъл простак и брутален мерзавец, почти без нито едно достойнство, почти — защото садизмът и себелюбието му, любовните геройства и алкохолизмът трябваше все пак да бъдат смекчени с няколко добронамерени щрихи, за да заприлича на човек, иначе кой щеше да повярва в него? Във всеки случай, за съпруга нямаше да има съчувствие, Сидни ясно си представяше как удушването му предизвиква радостна възбуда сред всички телевизионни зрители — и мъже, и жени, и деца. Бич се измъкна безнаказано, което се отнася и за съпругата, тъй като по негово нареждане тя е заминала да прекара последните два дни на безопасното разстояние от шейсет мили“. После Сидни написа следното:

Алекс, стари приятелю,

Изпращам ти още един епизод, пълен с подвизи, каквито само Бич ги може. Недей унива поради отказа. Ние ще ги чукаме по кратуните с нашия Бич, докато мъртвите им стъклени очи станат зрящи и не разберат, че разказите ги бива. Догодина ще пишем разкази на остров в Гърция, наш собствен.

Припявайки си „След бала“ със свой текст, той слезе долу и занесе в кухнята празната си чаша, след което се почерпи с уиски. Радваше се на Алисиното отсъствие, това бе истински късмет за Бич.

Всъщност, нали Алисия бе мъртва! Сутринта, когато бе заявила намерението си да замине, нали я бе бутнал от стълбата. Той бе видял как куфарът й се претъркулва заедно с нея, разтваря се, и в дневната се изсипва бъркотия от дрехи, съдържанието на дамската й чанта, и сред всичко това — Алисия, просната само с една обувка. След това я уви в синьо-червения килим, стария, и с него я примъкна по пода, до вратата. Събра й нещата в чантата, чантата и дрехите в куфара, а него — в колата, и потегли — накъде? Към Паръм, на около пет мили, където има малка горичка. Трудно е да се намери в Сафък гора, където човек може да копае необезпокояван, но след като зарови куфара, той продължи с колата още четвърт миля, там приготви дупка за следващия ден, да зарови и тялото. Буйната лятна зеленина го закриваше и никой от пътя не можеше да види, че копае. Това беше в петък след обяд.

А в събота, в сумрака на зората, когато птичките започват да чуруликат, изнася килима с тялото през задния вход, и оттам право в колата. Госпожа Лилибанкс наднича през прозореца си, един господ знае какво очаква да види в този ранен час, или може би просто си е ранобудна, но тя го вижда с тежкия килим през рамо и ако го попита, ще й каже, че е отишъл да изхвърли някъде този боклук. Обаче, в събота вечерта тя не го пита за това. Дали го беше забелязала в здрача, или е счела за ненужно да задава такъв въпрос? А в събота следобед, подготвяйки почвата за бъдещите си действия, той звъни на Инес и Карпи, и на семейство Полк-Фаради. След някой и друг ден ще започне да проверява хотелите най-напред в Брайтън, след това лондонските, после — справки във въздушните линии с маршрут отвъд океана (макар че омразата на Алисия към полетите му бе известна, и той ще съобщи това), последвани от проверки на корабите и влаковете. Всичко това ще е необходимо, защото Алисия няма нито да се обади, нито да пише.

Родителите на Алисия ще бъдат известени и ще дотърчат от Кент. Сидни ще им каже — това вероятно ще бъде в четвъртък или петък — че е качил Алисия на влака в Ипсуич, миналия петък сутринта. Избра Ипсуич, защото мястото е по-оживено, така че е малко вероятно някой да го види. Непреклонно ще отказва петдесетте лири месечна издръжка на Алисия. Той действително не искаше парите й. Методът на Смит с „невестите във ваната“ не е за него, хем жалка плячка, хем изобличаваща, а Смит е имал и невероятната глупост да повтаря едно и също средство, което е част от провала му.

Във вторник Сидни отново подхвана „Големите планове“. Оставаха му двайсетина страници, но тъй като ги преработваше, щеше да отнеме повече от ден. Малко след пладне той чу кола да спира пред дома му. Шумът от мотора достигаше през задния прозорец, но той продължи да работи, като се чудеше дали са боклукчиите или някой е решил да се изтърси ненадейно, ще изчака да се почука. Колата отмина и чак тогава се отвори вратата на парадния вход.

— Сид? — гласът на Алисия.

— Здрасти — каза той без особен възторг, но по навик мина по коридора до гредата на площадката, облегна се на нея и провиси крак над първото стъпало.