— След като се увери, че всичко е наред, я закарахме в Скотланд Ярд. През това време доста си поиграхме, за да разберем кой сте вие. Обадиха се на аташето по правните въпроси в американското посолство и той направи проверка във ФБР, а и в морската пехота.
Райън си открадна една цигара от пакета на Уилсън. Полицаят я запали с газова запалка. Джек се задави от дима, но му се пушеше. Знаеше, че Кати ще му създаде доста неприятности заради това, но реши да кара нещата по реда им.
— И да ви кажа, изобщо не сме и мислели, че сте с ония. Трябва да сте маниак, за да докарате жената и детето си при изпълнението на такова нещо. Но човек трябва да внимава.
Позамаян от дима, Райън поклати глава утвърдително. „Откъде са се досетили да направят проверка чрез морската пехота… може би са видели картата ми за Асоциацията на морските пехотинци…“
— Във всеки случай нещата са наред. Вашето правителство ни изпраща всичко, от което се нуждаем — вероятно в момента материалите са вече тук. — Уилсън погледна часовника си.
— Семейството ми как е?
Уилсън кимна по доста странен начин.
— За тях се грижат много добре, доктор Райън. Имате думата ми за това.
— Наричай ме Джек.
— Чудесно. За приятелите си съм Тони. — Най-после си стиснаха ръцете. — И както казах, ти си герой. Искаш ли да видиш какво пишат вестниците? — Той подаде на Райън един „Дейли Мирър“ и „Таймс“.
— Милостиви Боже!
Почти на цялата първа страница на пълния със сензации „Мирър“ имаше голяма цветна снимка, на която той седеше облегнат в безсъзнание на ролс-ройса. Гърдите му представляваха кървавочервена каша.
ОПИТ ЗА ПОКУШЕНИЕ НАД НЕГОВО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО — МОРСКИ ПЕХОТИНЕЦ СЕ ПРИТИЧА НА ПОМОЩ
Дързък опит за убийство на техни кралски височества принца и принцесата на Уелс в околностите на Бъкингамския дворец бе пресечен от смел американски турист.
Джон Патрик Райън, историк и бивш лейтенант от морската пехота на САЩ, се хвърли с голи ръце в разгорещената битка на пътя към двореца, докато над стотина лондончани наблюдаваха станалото в шок и изумление. Райън, на 31 г., от Анаполис, Мериленд, успешно обезвреди един въоръжен и вземайки пистолета му, уби друг. Самият Райън бе сериозно ранен по време на стрелбата. Откаран беше с линейка до болницата „Сейнт Томас“, където сър Чарлс Скот му направи успешна хирургическа операция.
Трети терорист успя да се измъкне от мястото на събитията, като избяга в източна посока по улицата, а след това зави по „Марлборо роуд“.
Висшите полицейски служители бяха единодушни в мнението си, че ако не е бил смелият Райън, техни кралски височества щяха да бъдат убити.
Райън обърна страницата, за да види друга своя цветна снимка, направена при по-щастливи обстоятелства — завършването в Куантико 5 5 База за подготовка на кадри за морската пехота на САЩ. — Б.пр.
, — и се усмихна на себе си — блестящ, облечен в синьо поло, с две лъскави златни ленти на пагоните и сабя. Това беше една от малкото снимки, на които изглеждаше прилично.
— Откъде са намерили тази снимка?
— О, хората от вашата морска пехота бяха изключително услужливи. Всъщност един от военноморските ви кораби — хеликоптероносач или нещо такова — в момента е в пристанището в Портсмут 6 6 Пристанище в Южна Англия. — Б.пр.
. Дочух, че бившите ви колеги в момента се наливат с безплатна бира, колкото могат да носят.
Райън се засмя. След това взе „Таймс“ — там заглавието беше далеч по-малко сензационно.
Днес следобед принцът и принцесата на Уелс се спасиха от сигурна смърт. Трима или вероятно четирима терористи, въоръжени е ръчни гранати и автомати „Калашников“, направиха засада на кралския ролс-ройс, но плановете им бяха осуетени от смелата намеса на Дж. П. Райън, бивш лейтенант втора степен от морската пехота на Съединените щати, а понастоящем историк…
Райън прелисти на вътрешната страница. Уводната статия, подписана от редактора, призоваваше за отмъщение, като в същото време възхваляваше Райън, Съединените щати и морската пехота на САЩ и благодареше на Божието провидение с цветисти изрази, достойни за папска енциклика.
— За себе си ли четете? — Райън вдигна поглед. Сър Чарлс Скот стоеше при долния край на леглото му и държеше алуминиевата подставка за диагнозата.
— За първи път пишат за мен във вестниците. — Райън ги постави на леглото.
— Заслужили сте го, а, изглежда, и сънят ви се е отразил добре. Как се чувствате?
Читать дальше